Очите на страха

В шеги и закачки, полупрофесионално, но в колегиални отношения стигнахме до сакралния 18 февруари. Никак не обичам да топя колеги и да посочвам публично грешките им, ама читателите са ми по-скъпи. Те не получават вестника със служебната поща, а дават по 80 ст. всеки ден. И трябва да прочетат управленския "инстуктаж" на 3 стр., който получих вчера. Те са разбрани хора, ще съчувстват и ще махнат с ръка: "Стават грешки!".
"Колеги, изпращаме ви тези за говорене по темата с персоналните промени в МС и протестите срещу ЕРП-тата. Моля, ползвайте ги!" Сигурна бях, че напътствията са за депутати и апаратчици, ама адресатите - все колеги и регионални пресаташета на ГЕРБ. След половин час дойде извинението. "Станала е техническа грешка. Изпратеният имейл не е директива към медиите, а препоръки към депутатите".
Открай време се знае, че когато се опитваш да поправиш една грешка прибързано, допускаш по-груба. За журналисти или депутати инструкцията е унизителна, дами и господа. 2013-та е! А инструкцията е едновременно заповед и обяснение как да се действа. Тя е указан "метод" за изпълнение.
Моля "онези хора" вече да не ме представляват...
Паниката е лош съветник. Агресор е, ако трябва да бъдем точни. Изпива акъла на уплашения и го кара да върши глупости, които не би сторил с цената на живота си в нормални условия. Вчера се уверих, че на стрха очите са не просто големи, а широко отворени, но невиждащи. Мъчно ми е за Севделина и Никола, колеги са били някога. Пък и три години "подсмърчах" да ми изпращат каква да е информация от управляващата партия, за да не я научавам от "Фокус" и в последния момент да търча за паметни срещи във високото тяло на НДК.
"Изпращаме, ама ти защо не ги получаваш?" беше неизменният отговор, придружен с отработено учудване и невинно вдигнати рамене. Като започна да спада рейтингът на управляващите, пресинформациите на ГЕРБ стигнаха и до личната ми поща. Към ДУМА още пътуват...