Наши астрономи откриха как се захранват с енергия черните дупки

Екип от български астрономи откри неописани по-рано в науката структури, които предизвикват захранването на активните галактични ядра, съобщиха на 29 декември преди Нова година от Националната астрономическа обсерватория (НАО) "Рожен" при БАН. Активните галактични ядра са най-мощните познати енергийни източници във Вселената. Това са компактни масивни области в центъра на дадена галактика, които излъчват силни лъчи от всички области на електромагнитния спектър. Наличието на такава област определя галактиката като активна.
Откритието е направено, като са използвани данни от многогодишни наблюдения на десетки галактики с 2-метровия телескоп на НАО в рамките на проект по изследване на активни галактики, обяснява Люба Стоянова Славчева-Михова от Института по астрономия при БАН. В изследването са приложени най-съвременни методи за обработване и анализ на получените изображения. В резултат на това нашите астрономи са открили неописани досега компоненти на активните ядра на галактиките. Съществуването на част от структурите, открити от учените от БАН, е било потвърдено върху изображения, получени с космическия телескоп "Хъбъл".
Захранването на галактичните ядра може да се сравни с храненето при животните, затова в презентацията за откритието черните дупки са сравнени с черните мечки, а заглавието е "Как се захранват ядрата на активните галактики... или за метаболизма на черните мечки". Презентацията е отличена с награда в конкурса за оригинално представяне на научна разработка, организиран от БАН и японски партньори - японския Музей на Пътя на коприната "Икуо Хираяма" и Центъра "Икуо Хираяма" в България.
Фактът, че в централните области на повечето галактики има свръхмасивни черни дупки, постави въпроса кое прави галактиките активни и какви механизми пренасят газ до активните ядра, където той служи за гориво, обясняват от Института по астрономия на БАН. За изясняване на тези ключови за съвременната астрофизика въпроси авторите на изследването изучават извадка от т.нар. Сийфъртови (нискосветими активни) галактики и контролна извадка от неактивни галактики със сходни характеристики. С помощта на статистически анализ е намерено, че двата типа галактики не се различават съществено в наличието на морфологични структури и галактики-спътници. Това е първото изследване в науката, в което се сравнява частта галактични пръстени при Сийфъртови и неактивни галактики на базата на контролна извадка.
Авторите заключават, че захранването на галактичните ядра не е пряко свързано със строежа и локалното обкръжение на съответните галактики. Нашите учени издигат хипотезата, че в дисковете на Сийфъртовите ядра обаче има по-големи количества студен газ, който се пренася към централните области. Изследването дава обяснение за характеристиките на цял клас обекти - активните галактични ядра с ниска светимост. Значимостта му се подсилва от факта, че връзката между ядрената активност и съответните галактики в науката е все още обект на дебати, обясняват учените. Резултатите от изследването са публикувани в известното международно сп. "Astronomy & Astrophysics". Изследването е отразено в седмичното обзорно издание за наука под заглавие "Нови открития в астрофизиката, направени от Българската академия на науките".