Езикът ни през ХVІІ век не е архаичен днес

Упреците, че българинът се опростачва, че младите употребяват не повече от 200 думи, че мнозина политици говорят като хамали, станаха всекидневно клише в медийните писания и в изявите на кого ли не. А всъщност ние знаем много малко за езика си, пък и няма кой знае колко написани популярно книги, от които да го научим.
Много българи учат чужд език с помощта на речник, запомняйки изписаните в азбучен ред думи. Дали пък няма да има полза, ако започнем да изучаваме и родния си език по този начин? Такава мисъл възниква, когато човек вземе в ръце едно издание на Института за български език "Проф. Любомир Андрейчин" (ИБЕ) при БАН, на пръв поглед изглеждащо странно и архаично - Речник на книжовния български език на народна основа от ХVІІ век - върху текст на Тихонравовия дамаскин (изд. 2012 г.). Като отгърнеш страниците, последното нещо, за което мислиш, е архаичността. Особено издание, което вчера получи и особена награда, чието присъждане бе забравено в последните 20 години.     
По идея на ИБЕ след почти две десетилетия прекъсване вчера бе възобновено връчването на наградата "Фонд академик Владимир Георгиев". Този фонд се появява навремето в изпълнение на волята на изтъкнатия български учен-езиковед и направеното от него дарение в размер на 40 000 лв. След кончината му (1986 г.) е открита целева партида "Фонд академик Владимир Георгиев" в Националния дарителски фонд "13 века България". Фондът осъществява дейността си чрез ръководен съвет с петгодишен мандат, избиран на заседание на УС на БАН, съобщиха от ИБЕ. 
Наградите са годишни индивидуални - за най-добър труд по езикознание и за постижения в областта на езикознанието, както и колективна награда. Първата награда се присъжда на публикуван езиковедски труд, който представлява голям и оригинален научен принос в дадена област на езикознанието. Връчването е на рождения ден на акад. Владимир Георгиев - 16 февруари.
За по-младите ИБЕ напомня кой е акад. Владимир Георгиев (1908-1986). Български учен езиковед с международна известност и признание. Научните му трудове са свързани с основни проблеми на индоевропейското езикознание - родствените отношения на индоевропейските езици, въпросите за праезика и прародината, за древните езици в Мала Азия, за езика и произхода на етруските, балто-славянското езиково родство. В областта на балканското езикознание акад. Георгиев разграничава тракийския език от фригийския и дакийския, определя мястото на тракийския и илирийския между другите индоевропейски езици. Завършил е класическа филология в СУ, специализира езикознание във Виенския университет, където защитава докторат, а също - в университетите в Берлин, Флоренция, Париж. Бил е ректор на СУ (1951-1956), зам.-председател на БАН (1959-1972), ръководител на езиковедската катедра в СУ, директор на ИБЕ (1951-1957) и пр. Председател и зам.-председател на международни славистични организации, почетен член на множество научни организации в Европа, главен редактор на множество издавани у нас енциклопедии. Трудовете му са основоположни: "Предгръцко езикознание", "Тракийският език", "Увод в езикознанието", "Езикознание", "Българска етимология и ономастика", "Увод в историята на индоевропейските езици" (на италиански), "Траките и техният език".
Награденият речник е резултат от колективен международен труд на изследователи от Секцията за история на българския език в ИБЕ и Института за славянознание към Руската академия на науките. Той отразява състоянието на нашия език - такъв, какъвто е бил през ХVІІ век. Това е първият в историята на славистиката тълковен речник тезаурус, който дава пълна картина на периода, обясниха от института. Съдържа над 6000 речникови статии. Подробното описание на всички думи и устойчиви словосъчетания очертава характеристиките и взаимоотношенията между книжната традиция, църковнославянското влияние и диалектната основа. Много дълго вечният проблем - липсата на пари, е забавял неговото отпечатване. Сега речникът е факт, благодарение на издателството "Валентин Траянов". 
Обикновено си мислим, че преди Паисий имаме едни тъмни векове, в които все пак сме опазили езика и духовността си. А истината е, че езикът се е развивал и в мрачното време, просто не знаем за това. Един от върховите моменти е ХVІІ век, когато в книжнината ни се появяват дамаскините. За пръв път от времето на св. Кирил и Методий в книжовния език тогава се вкарва говоримото слово. Има стотици ръкописи от онова време и е изумително, че всички български книжовници започват да пишат така, както се говори - затова историците на езика наричат този феномен "книжовен български език на народна основа". Речникът е съставен чрез изучаване на Тихонравовия дамаскин, който се съхранява в Москва. Той проследява развитието на езика, включително появата на много турцизми във вековете след поробването на България. По-късно този говорим език търпи влиянието на църковнославянския. Затова езикът на възрожденците сега е дори по-архаичен и по-трудно разбираем за нас от този на книжовниците в ХVІІ в. Отворете речника и ще се убедите. Той е любопитно и полезно помагало за всеки, който почита българския език и българската духовност.