Задушница

В събота е Архангеловата задушница. Архангел Михаил покровителства мъртвите, той е душевадникът или вадидушникът, защото изважда душата на човека, преди тя да тръгне за "оня свят". Според народната вяра на Задушница душичките на мъртвите слизат от небето. Затуй хиляди ще се стекат в гробищата, ще прелеят гробовете на любимите си близки, ще раздадат "да се намери за душата на покойните", ще окадят, защото "дяволът бяга от тамян", може да прочетат в молитвите си и имената на родствениците покойници от "поменика" или от семейната "мъртвечка книга", както някъде я наричат. Този списък с имена е нещо като летописна хроника на рода и семейството. Баба ми Елена ги изписваше старателно направо в Библията. Да се знаят и помнят.
Архангеловата задушница е свързана и с почитта към загиналите военни чинове за Отечеството. Архангел Михаил е архистратегът на Христовото войнство. Тази година, надявам се, да не подминем войнишките гробове и паметниците на загиналите в Балканските войни. Стогодишнината ни задължава.
В неделя бях в Централните гробища. Събра ни кончината на Генчо Арабаджиев, работехме заедно с него в "Работническо дело". Мир на праха му! И всеки път, когато престъпя в гробищата - на погребение, на помен, на задушница, си тръгвам натоварен с две мисли, които ме смачкват с тежестта си. Едната дърпа пеша на необяснимото - какво става с човека, като Господ му духне кандилото - всичките тайнства за "зад гроба", за отвъдното, за вечния мрак. В "Некролози" Уилям Сароян пише: "Според мен животът е загадка, а смъртта дори нещо повече." Баба Лена, която Панчо Панчев често споменава, твърде усърдна в религиозността си, ми подшушна, преди да умре, че ще намери начин да ми съобщи как е горе. Още нямам вест. Но Ебен Александър, учен от Харвард,  написа книга "Пътешествие на неврохирурга в задгробния живот", след като в състояние на кома е влязъл "в тунела" и е видял рая, срещнал се е с "прозрачни, ефирни същества, летящи в небето". От това хаосът в главата ми стана по-голям. Едно знам: "Сетне е по-дльогу от зга!", както казват в Родопите. Молиер го е рекъл: "Умираме само веднъж, но за дълго време."
Другата мисъл, която ме притиска, не е в координатите на вечността, тя е от "зга", но камъкът тежи върху цялото общество, върху общините, върху държавата, върху Отечеството. Става дума за окаяното, плачевното, покъртително зловещото състояние на гробищата. Сякаш сме забравили, че животът и смъртта са едно, те са неразделни. Ще речете - каквото е дереджето на страната ни, потънала в мизерия, боклуци, руини, такива са и гробищата ни. Милите мъртви, прекрасните мъртви, самотните мъртви не заслужават това. Душите им, като слезнат тук долу на Задушница, ще видят около лобните си места както вандалщините - съборени надгробни плочи, изпотрошени паметници, ограбени метални огради, вази, декорации, така и нехайството - запуснати и тревясали гробове, откраднати урни, натрупани клони, остатъци от ремонти и строежи на паметници, нечистотии. Етническите битки не оставят на мира и мъртвите - мине, не мине време и се съобщава за вандалщина над християнски или еврейски гробове.
В Централните софийски гробища може да се сблъскаш с всичко - със стари барокови семейни гробници, с превъзходни скулптурни надгробия, с изящно оформени лобни места, но и с много кич и простотия - претенциозни статуи с ридаещи серафими и херувими, странни паметни плочи с преминалия в отвъдното в цял ръст, заобиколен от коне, мотоциклети, автомобили, котки, кучета и какво ли не още. Роди се и лъскав мутробарок във вечните домове на героите от подземния свят. Издигат се цели "пирамиди", в които заравят ромски фараони с най-скъпите им вещи.
Тръгна ли за Малашевското гробище, тръпна как ще заваря гроба. Щото гробищната мафия не си поплюва - трошат надгробни плочи и сетне уреждат каменоделски услуги. Пък скоро и грам метал по гробовете няма да остане. Не вярвам в заричанията, че вече няма цветя "втора употреба".  В гробищните паркове страшни са не мъртвите, а живите, които бродят из тях като сенки. Не само гладни и просяци, но и измамници се лепят за погребалните шествия. А нововъведението им е да обират домове на мъртви, докато ги погребват, информацията мародерите намират в некролозите. Никакъв страх от Бога.
София расте, старее и мре, гробищните паркове отесняха, парцелите отдавна са кът. Планирано е  ново гробище край Казичене, но местните хора не го щат. Само богатите имат избор - в частното гробище в Бояна. И в смъртта бедните и богатите са разделени. А мемориалният туризъм е все още мечта за наивници. Поне докато в България не погребваме умрелите, а ги закопаваме.