Пако де Лусия - душата и силата на фламенко

Идва краят на 2010-а, но чудесата по българските сцени изглежда нямат край. Чудото Пако де Лусия ни връхлетя предколедно в зала 1 на Националния дворец на културата. Той пристигна от Рим със седмина музиканти за концерта по покана на "София лайв клъб", включен в програмата на Новогодишния музикален фестивал в НДК. С тях от 10 месеца обикаля света с годишното си турне, чийто грандиозен завършек бе в София. Известно е, че фламенко не е просто музика, а сложна философия, достъпна само за запознати, за посветени, за родените и възпитаните с нея. Но не и в композициите и интерпретациите на Пако де Лусия. Без да изневерява на светостта и сакралността на тази музика, той я предава по начин, по който всеки да може да я почувства, да я изживее, дори и без да разбира всичко в нея. Вероятно поради изкусното съчетаване на класическото от корените и същността на фламенкото със съвременното звучене и добавянето на нови инструменти в неговите композиции. Пако де Лусия излезе на сцената за своето първо солово изпълнение. След това другите заеха местата си и постепенно се включиха в музикалната магия. А той продължи да вае гениалната "музика на моя живот", постоянно насърчавайки младите си колеги да показват уменията си на достойни партньори и приемници на най-голямата жива легенда на фламенкото. И те го направиха: Антонио Санчес (китара), Антонио Серано (клавишни), Алан Перез (бас), Пираня (ударни), Дукуенде и Давид де Якоба с драматичните си въздействащи напеви и Фаруко - неописуемият, неподражаемият танцьор, който буквално подлуди публиката.