Историята не бива да се повтаря

Войчех Кобжински  е роден през 1947 г. в Люблин. Завършва полска филология в Университет "Мария Склодовска Кюри"  в родния си град. От 1969 до 1972 г. е актьор в кукления театър в Люблин. От 1974 - 1978 г. следва и завършва режисура в Ленинградския институт  за театър, музика и кинематография в бившия Съветски съюз.  От 1979 - 1983 г. е театрален режисьор в Лодз и Валбжих. От 1984 до 1990 г. -  преподавател в Театралната школа във Вроцлав, едновременно с това -  режисьор и директор на Театъра в Лодз. От 1990 г. е директор на Кукления театър в гр. Бялисток и декан на Катедрата за куклено изкуство към  Театралната академия във Варшава.  От 1992 - 2005 г. ръководи Кукления театър в Бялисток, където е режисьор и досега.  Негово дело са   спектаклите  "Алиса в страната на чудесата" по Луис Карол (1996), "Инквизиторът" по Достоевски (2007), "Обикновено чудо" на Евгений Шварц (2009), а през 2013 г. поставя спектакъл по книгата на Анжел Вагенщайн "Петокнижие Исааково", който е посрещнат с огромен интерес от полската публиката.  Войчех Кобжински,   заедно със своя колега Войчех Шелаховски, са автори на  оригинални постановки, с които си спечелват известност в цяла Полша като "Театъра на Кобжински и Шелаховски".

- Защо избрахте книгата на Анжел Вагенщайн "Петокнижие Исааково" за най-новата си театрална постановка на театъра в Бялисток?
- Главният "виновник"  за това е жена ми, която  много се интересува и чете история. Докато  тръгва на път  с влака от Бялисток за Люблин на гарата тя се зачита в книгата на Анжел Вагенщайн "Петокнижие Исааково" и докато пътува, я прочита на един дъх, а като си идва  вкъщи, ми казва: "Това е страхотна книга!" Аз също я прочетох и толкова много ми хареса, че си казах: " Този сюжет трябва "да се види" на театър. Така се захванах за работа и направих постановката.
- В едно свое интервю за полската преса казвате, че сте се влюбили в "Петокнижие Исааково". Наистина ли е така?
- Да, още като прочетох подзаглавието на книгата, че това е разказ за съдбата на  някой си Исаак Якуб Блуменфелд,  който е преживял две световни войни, три концентрационни лагера и е бил гражданин на пет държави, вече бях спечелен като читател. Като се прибави и другият факт, че книгата е написана на невероятно жив език, а неин  преводач на полски език е една от нашите най-добри преводачки Камелия Минчева-Господарек, аз реших на всяка цена да я поставя на сцената.
 - А какъв "тетрален прочит" върху книгата  направихте ?
 - Главната роля на шивача Исаак Блуменфелд възложих на артиста Збигнев Литвинчук, който много пасваше на описанието в "Петокнижие Исааково". Да, но в спектакъла трябваше да има "двама Исааковци"- единият, който разказва и другият, чието удивително житие "преминава" през цялото повествование. Втората роля на младия Исаак Блуменфелд възложих на актора Матеуш Смачни. Останалите роли се изпълняват от  Изабела Мария Вилчевска, Алиция Бах, Артур Двулит, Мирослав Янчук, Ян Млейнек, Кшищоф Пилат и Павел С. Шимански. Сценографията е на Веслав Юрковски, а музиката на Кшищоф Джерма.
- С какво още ви впечатли  "Петокнижие Исааково"?
- Със своята злободневност. Така след войната Исаак Якуб Блуменфелд попада отново в концлагер- този път в Колима, като "предател" на своето съветско отечество и "колаборант"  на фашистите. Тук той  не е отива на "поправителен труд", а става преводач на немските пленници в лагера. Започва да им прави малки услуги и от време на време им носи чай, без те да подозират, че тайно си отмъщава за миналите злодеяния, като от време на време се... изпикава в чая. В края на спектакъла Исаак Блуменфелд си признава "грешката", като изразява надежда, че занапред историята няма да се повтаря и никой повече няма да пикае в... чая на другите. Но за съжаление като че ли и до ден-днешен светът нищо ново не е научил и нищо старо не е забравил.     
 -  И как бе посрещнат спектакълът от полската публика?
 - Вече втора година спектакълът не слиза от сцената на Кукления театър в Бялисток. Интересът на публиката към постановката е огромен. Самият Анжел Вагенщайн беше гост на премиерата на 27 април 2013 г. Трябва да си призная, че силно ме впечатли неговата личност, свежото му чувство за хумор, независимо от това, че е на повече от 90 години. Та докато разговаряхме, ми казва: "Ти си ненормален".  Казвам: "Защо?", а той:  "Как може да се захванеш да правиш от моята книга театър. Никога не съм си и помислял, че от нея може да стане спектакъл". Тогава  се смяхме и двамата. Трябва да си призная, че доста се страхувах дали той ще хареса спектакъла, но след като ми каза това, се успокоих. Нещата си отидоха на мястото, след  като той ме покани да поставя спектакъла на българска сцена.
 - Доколкото ми е известно, Вие  ще поставяте "Петокнижие Исааково" на сцената на Народния театър "Иван Вазов"?
 - Да, такива са намеренията ми. Но това в никакъв случай няма да е същият спектакъл, който съм поставил на сцената на театъра в Бялисток. За тази цел преводачката Камелия Минчева-Господарек вече превежда сценария на български и аз се надявам до края на тази година спектакълът  да бъде  поставен на сцената на вашия Народен театър.
  - Имате ли някаква ориентация кои ще бъдат артистите, които ще ангажирате за спектакъла?
  - Все още не. По време на моя кратък престой тази седмица вече направих предварителен кастинг, след което  ще мога да се ориентирам на кого ще поверя отделните роли в спектакъла.
  - И кога ще започнете работа върху българската постановка на "Петокнижие Исааково"?
  - По всяка вероятност през есента - някъде в началото на октомври, с тенденция премиерата да се състои до края на годината.
  - Какво е впечатлението Ви от българските актьори и режисьори, от българския театър?
  - Нямам конкретно впечатление от българския театър, но в случая става дума за особен вид  "литературен театър", който бих определил като специфична актьорска емоция и преживяване. В спектакъла ще има нещо от пантомимичния театър и от пластическите виждания на Марк Шагал.
  - Какви теми Ви интересуват, какви предпочитания имате като театрален режисьор?
  - Трудно ми е да изброя някакви конкретни теми. Интересувам се от човека, от неговия вътрешен свят. Никога не съм се занимавал с публицистика и  постановки, които  да кореспондират с днешния ден, с някакви конкретни политически или социални проблеми. В моите спектакли се стремя да поставям въпроси от чисто морално естество.
 - Защо предпочитате кукленото театрално изкуство пред класическия "игрален"  театър?
 - Поради факта, че то най-адекватно изобразява нашата човешка същност, като използва  средствата на гротеската и пародията, които като че ли най-много "допадат" на нашите човешки недостатъци.
  - Какви планове имате  занапред?
  - Мисля да поставя пиесата "Сянка" на Евгений Шварц, по едноименната приказка на Андерсен.
 - Какво бихте пожелали на българската публика?
 - Нямам какво да пожелая. По-скоро бих изразил надежда, че моят творчески контакт с българските зрители ще бъде успешен, че ще мога да споделя с тях онова, което ме вълнува като  творец.
  - Успех! 
  - Благодаря!

Момент от спектакъла "Петокнижие Исааково" на  Войчех Кобжински на сцената на театъра в Бялисток
     

Анжел Вагенщайн (в средата) по време на премиерата на "Петокнижие Исааково" в Бялисток на 27 април 2013 г.