Берлускони, Борисов - обща диагноза

В еврозоната болният човек е италианският премиер Силвио Берлускони. С помощта на медиите той се е сграбчил за властта, следвайки почина "след мен - потоп". За Гърция досега се е говорило повече, но в действителност най-рисковата страна за бъдещето на еврото е Италия.
Гърция е сравнително малка страна, нейният външен дълг е 330 милиарда евро, 145% от брутния й външен продукт. Италия има външен дълг от 1.84 трилиона евро, шест пъти по-голям от Гърция, възлизащ на 120% от брутния й външен продукт. Ако световните пазари полудеят около показателите на Италия, каквато тенденция има, следващата плочка от доминото е Франция, която има 1.24 трилиона евро дълг, или 84% от БВП. Този сценарий предполага пълен разпад на еврозоната и вероятно краят на ЕС във вида, в който го познаваме. За Гърция все още е възможно да се мобилизира помощ, както беше направено преди това за Португалия и Ирландия. Но Италия и Франция са прекалено големи, за да им се помогне.
Проблемът в Италия обаче е повече политически, отколкото икономически. Италия има всъщност силна икономика, която би могла да се справи с дълга. Но пазарите нямат доверие заради правителството, което е неспособно да взема големи и смели решения. Берлускони е много по-ангажиран със съдебни процеси за корупция и сексскандали, отколкото с управление на държавата.
Защо тогава казвам, че Берлускони и Борисов имат обща диагноза? От една страна, България е страна с относително малък брутен външен дълг от 36 млрд. евро, но това число надвишава почти двойно брутния ни вътрешен продукт, който е номиналон 40 млрд. лв. (20 млрд. евро). Борисов не е преследван от съдебни или сексскандали и досега е печелил категорично всички вотове на недоверие.
От друга страна обаче, стабилността на България е тази на покойника. И на него показателите са стабилни - няма нито кръвно, нито температура. При управлението на ББ България не задлъжня особено много, защото МВФ на позволява. Но правителството на ГЕРБ успешно стопи фискалния резерв, няколко милиарда лева изчезнаха, всъщност неизвестно за какво, защото народът е държан на полугладен режим. Относително погледнато, това е по-страшно от положението с външния дълг на Италия.
Защото при голяма рецесия в евросъюза, каквато мнозина прогнозират, най-много ще пострадат страните с ниско жизнено равнище. А България няма да има резерв, от който да си помогне. Колкото и Борисов да се хвали, че сме отличници по макропоказатели, много по-важно е какви са на микроравнище пенсиите, или могат ли учителите да изкарат месеца със заплатите, които получават.
Борисов изглежда стабилен в парламента, но това се крепи не на народния вот, а на напазарувани депутати. Фактът, че дори РЗС на Яне Янев, дето щеше да уволнява Борисов, му легна в краката, подсказва за какво става дума.
Борисов всъщност е принуден да играе нечестно и в парламента, и на изборите, защото иначе ще загуби. Както Берлускони купува свидетели в съда, Борисов пазарува чували с гласове.
Важен фактор за политическото дълголетие и на Берлускони, и на Борисов са медиите. Има разлики, има и прилики. Още преди да стане премиер, Берлускони притежаваше половината медии. Когато стана премиер, прокара закони, които подчиниха на правителството другата половина.
У нас Борисов превзе медиите отвътре, като стана техен главен герой. Още като главен секретар на МВР, той викаше по телефона журналисти на мястото на поредната криминална сцена. Те пристигаха преди следователите и неволно унищожаваха уликите, макар че това е подробност. Но Борисов говори по телефона и с главните редактори, повечето от които изпадат във влажен екстаз от вниманието и се обръщат към него с "Велики", лично съм го чувал.
След като стана премиер, Борисов даде на Корпоративна търговска банка да движи всички финансови дела на държавата, а тя в замяна си купи всички медии, които искаше, с цел да хвалят Борисов.
За парите и секса ще кажа само, че Берлускони много обича да се хвали с тези работи, а Борисов много умело ги прикрива.
И Берлускони, и Борисов са популисти, едно течение в рамките на общото им политическо семейство Европейската народна партия, което е на път да я превърне в Европейска Популистка Партия. И двамата не оставят никого безразличен. И двамата имат физическа прилика с Кръстника на Копола и с Бенито Мусолини.
Прогнозата ми е, че след вчерашната среща на върха на ЕС дните на Силвио Берлускони като премиер са преброени. За България прогнозата ми е, че Бойко Борисов гласи чували с пари, за да купи достатъчно чували с гласове. А Евросъюзът ще въведе нови правила, извеждайки България, единствената в Европа страна, в която се купуват гласове, в своята далечна периферия.
Не ви се иска това да се случи? Тогава нека всички се мобилизираме в неделя. Победа на Ивайло Калфин действително е заявка за предсрочни избори. Суверен е народът, не Берлускони, не Борисов, и не страхът.