Спомен за Тотьо Иванов Бакалов

Той нямаше пишеща машинка, той нямаше компютър... Всичко е писано на ръка, задрасквано, редактирано... Някой път ставаше в 3 ч. през нощта, за да запише мисли и идеи, които са му се явили... Хиляди и хиляди листи, изписани на ръка... След това ги даваше за отпечатване. Огромен, къртовски изследователски труд. В апартамента бяхме затрупани с дела от съдилищата, папки, обвинителни актове, лични показания, снимки, документи и спомени...
Беше невероятен, въздействащ оратор. Когато произнасяше своите слова и речи в театъра или пред Братската могила, или по читалищата из областта, се оглеждах - около мен маса хора плачат, сълзите им текат за жертвите и страданията на политзатворници, партизани, ятаци, концлагеристи...
Постоянно говореше и си спомняше... За Марин Христов от Памукчии, бит по гърдите, плюе кръв и умира в затвора в Стара Загора, за Иванчо Бесарабчето - разстрелян, за Иванка Терзиева от Богомилово... Дълбоко уважаваше всички свои слушатели - ама дали ще са в Театъра на Стара Загора или в салона на читалището в Обручище, или Богомилово за него нямаше разлика...
Никога не произнесе едно ненаписано слово. Някои казват - абе сега ще им дръпна едно ненаписано слово, какво толкова, все ще кажа нещо за десетина минути. Не, при него всяко слово беше написано, редактирано, допълвано, коригирано, със залепени листчета по страниците. Всяко слово беше като есе, висока словесност, не семпли, обикновени изрази. Учеше се от есетата на Стефан Продев и от статиите на Христо Ботев, които често четеше.
За героите, обесени на 14 август 1944 г., дни преди 9 септември - Слави Дишлянов и Георги Михайлов, колко усилия положи, за да изясни биографиите им, да се намерят снимките им. Прекланяше се пред героите поети като Стефан Йовчев - Вечвой, Цветан Спасов, Нивянин. За Стефан ми показва полицейски документ - пише: "Особени белези - много красив". Дори врагът се е преклонил и забелязал физическата и духовна извисеност на Стефан Йовчев - Вечвой - един забравен поет днес, обесен във Варна на 18 години за четири, написани на машина, позива. Ами Петър Ангелов - Пиер, офицер, командващ сам разстрела си, тъй като войниците първия път стрелят около него и никой не иска да го убие... Спирам, сълзите са в очите ми...

Бойко Тотев БАКАЛОВ,
1 ноември 2022 г., София

--------
Тотьо Бакалов (1927-2021) от Стара Загора беше дългогодишен автор на ДУМА, юрист и публицист. Автор на повече от 350 статии на антифашистка тема и по обществено-морални и правни въпроси в местния и централния печат. Автор е на множество книги, сред които "Истината, само истината", "Кървавият залез на утрото", "Светкавици в мрака", "Палачите на България", "Народният съд - повеля на времето. Тържество на истината", "Сблъсъци" и др.

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.