Поезия

Петя АЛЕКСАНДРОВА е родена в Ямбол. Завършила е сливенската гимназия "Добри Чинтулов" и българска филология във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". Работи като журналистка във в. "Труд", сп. "Родна реч", сп. "Ревю", сп. "Еволюция", в. "Жена". Автор е на 12 книги с поезия и проза. Носител е на наградата на Министерството на просветата "Петко Р. Славейков" за цялостното си творчество за деца (2006), както и на наградата "Константин Константинов" за автор, връчена на ХХ национален фестивал на детската книга (2008).

* * *

След раздялата
кой знае как и защо
станахме по-близки отвсякога -
по-нежни,
по-внимателни,
по-отзивчиви за болката,
за желанието, за удоволствието...
Това ми напомня
онези зловещи филми,
в които заравят трупа в градината
и на това място,
по-красиви от другите
разцъфтяват посадените рози.
И цъфтят,
и цъфтят,
и цъфтят...
Докато дойде някой с лопата.


* * *

Никога повече
няма да си представям,
че сме отдавна женени,
че имаме един и същи адрес,
една и съща изтривалка на прага,
гумена грейка, аптечка,
общо шкафче за чехлите,
чаша за кламерите,
място за оставянето на бележки,
салфетник, игленик...
Че вечер с един и същи трамвай
пътуваме, за да гледаме "Графиня Марица"
в Музикалния,
след което присядаме нейде на сладолед
или на каничка вино.
(А общите ни приятели ни махат с ръка                   от тротоара отвън!)
По мръкнало се прибираме бавно,
ръка за ръка,
през Борисовата градина,
по "Царя" или през площад "Македония"...
А после, вкъщи,
аз притоплям вечерята
и нещо весело ти говоря от кухнята,
докато ти си сваляш вратовръзката,
и окачаш прилежно костюма си в гардероба -
както те е научила майка ти...
Или жена ти, която още ти е жена,
която винаги ще си остане твоя жена,
винаги, винаги, винаги...
Да, това се канех да си обещая:
никога повече да не си представям,
че сме женени,
че имаме общ адрес, телефон...