Летни занимания с гончето

За първото излизане с гончето на ловния терен избираме някой тих облачен ден. Ако преди два-три дни е валяло, земята ще бъде влажна и кучето ще може по-лесно да открие и следва оставените през нощта дивечови следи. Ако времето е топло и слънчево, а земята суха, оставената в следите дивечова миризма е слаба и бързо изчезва. В този случай кучето ще вдигне дивеча само ако случайно се натъкне на него и не ще може успешно да го следва. Поради това трябва да изчакаме подходящо време, когато ще можем да бъдем сигурни, че кучето ще намери дивеча по следите и не ще бъде принудено безцелно да се скита из гората. По такъв начин то веднага ще разбере в какво се състои неговата задача - да открие дивеча и да го преследва след неговото вдигане.

На мястото, където сме решили да проведем обучението, погалваме кучето, пускаме го и с команда "търси" го насочваме да дири в дадена посока. Отначало то ще се придържа близо до нас, защото му липсва още инициатива и самоувереност, а и самата тиха, безмълвна гора го плаши. Ободряваме го и поощряваме неговото търсене, като навлизаме с него навътре в гората. Така то се окуражава и започва да се отдалечава малко от нас, като души по земята. Свикне ли така само да се движи, отбягваме да му се обаждаме начесто и да го следваме от много близо. Все пак, не трябва и да го изпускаме от очи, за да можем да следим неговата работа.
Отначало множество неща ще го заинтригуват: къртичини, миши дупки, бавнодвижещи се едри насекоми, прехвръкващи из драките малки птички. Но постепенно кучето засилва търсенето си, размахва опашка и души продължително с прилепнала към земята муцуна. То ту се затичва, ту намалява хода си, ту най-сетне се застоява на известни места - вероятно е надушило нещо. Не трябва да му се месим, нито дори да го ободряваме. Нека то само вдигне дивеча от леговището му. Ако гончето не залае по следите му, дивечът не ще се вдигне. Ако кучето попадне на заек и се доближи до него, без да лае по следите му, той няма да се вдигне, докато гончето не го "настъпи". Но лисицата почти винаги усеща мълчаливо приближаващото се по следите й гонче и се отдалечава преди още то да се е натъкнало на нея. Изведнъж кучето залайва силно и често - то е вдигнало дивеча. Ако сме наблизо и виждаме вдигнатия дивеч, тутакси командуваме "дръж", за да насърчим кучето в неговото преследване.