Счупеният прозорец...

Юлия Пискулийска

...И когато стана ясно, че ГЕРБ печели, радостта на нейния представител в изборната комисия стана неудържима. Той хвана шишето с минерална вода - най-близката до ръката му вещ, и я запрати по прозореца. Със съответната словесна тържественост. Гледах потресена. Един млад човек, преминал вероятно неотдавна през училище, се цели в училищния прозорец. Това за мен беше така неприемливо, че съмненията за управлението на ГЕРБ започнаха да пулсират доста категорично... Тази аритмия се оказа началото на последващи ясни съмнения и тъжни констатации. Бих казала, че очакванията ми за неритмично и агресивно поведение бяха надминати стократно.
Минаваше се през светини с твърда стъпка, с поглед, устремен напред, незабелязващ човека. Подарено ни бе усещане за мравчици, които трябва да живеят и да се трудят заради някакво чуждо удобство и неясно бъдеще. Каквото и да кажем за управленския период на ГЕРБ, ще е малко да обхване античовешката същност на действията и бездействията.
Понякога се питам дали живея в България и дали, въпреки филологическото си образование, разбирам български. Защото и сега слушам излияния, с които твърд и категоричен глас ни убеждава колко много е направено за нас. Как всички обещания са спазени. Как се е случило онова, което не се е случило. Познавах една такава дама - тя живееше в своя измислен свят. Казваше например, че е съпруга на човек, който си имаше съпруга и всички я познаваха. Казваше, че работи там, където въобще не е стъпвала. Но казаното от нея бе наситено с престижност. Така навярно и ГЕРБ си представят себе си - като един висок връх, и непрекъснато заявяват височината си. Гледаш нагоре - не ги виждаш.
Не знам как ще е с процентите на тая партия - изборите дали ще хванат истинските проценти или, както са свикнали техни височества, ще надуват, ще надуват балона... Защото и ножът, и хлябът са в ръцете им. Как да не са? Служебното правителство им слугува. Накъдето и да се обърнеш - доказателства. И наглост... Само един детайл е "пенсионерският рай", който иска да нагласи у нас министърът на икономиката Асен Василев. Дайте да превърнем България в мечта за европейските пенсионери, настоява министърът. Щели да идват богатите европейски възрастни. Аргументът: топла ни е страната, евтиния - сравнително, минерални изворчета, природни красоти, умения за обгрижване - ха така! - ще си направим медицински туризъм. Щели сме да напълним пустеещите наши болници с лекари и медицински сестри и те щели да се грижат не само за нашите възрастни. Няма ли кой да му каже, че нямаме лекари и сестри "за пълнене", защото те изпразниха българските болници и потеглиха за чужди страни, където може да не е най-красиво, ама има как да хранят семействата си. Няма ли кой да му пошушне, че за нашите възрастни 4 години никой не се погрижи, здравната реформа качи и свали няколко здравни министри, които реформираха само собствената си позиция от по-ниска в по-висока... За кратко, ама нали се пише в биографията!
И служебното правителство ще си запише високите позиции в биографиите. Само ние, мравките, ще си останем долу. Ще си се трудим. Пенсионерите ще си представят пенсионерския рай на долетелите бодри европейски пенсионери. И ще им е съвсем ясно, че средствата от тези химери няма как да стигнат до тях. Служебното правителство ще си изслугува дните така, че да постели мекичко легло за бъдните дни на ГЕРБ.
А ние ще седим под счупения прозорец на нашите надежди и над нас ще се носят излиянията на грубостта и цинизма... Остава надеждата, че ще задуха най-сетне един вятър, който няма да се съобразява с картонени кули и с пясъчни обещания.