За теменужника

Търсим Георги, казвахме ние. В теменужника е, отговаряше майка му. Там Георги четеше любимите си книги и свиреше на китара.

В началото на прехода у нас възрастен приятел в Мюнхен ме заричаше: трябва да тръгнете от тоалетните. Даде ми съвета след връщането ми от едното място, където нямаше дори намек от миризма, а на пода човек можеше спокойно да си надроби кисело мляко... 

Сетих се за това вчера в Световния ден на тоалетната. "Когато природата зове, имаме нужда от тоалетна", припомня една фондация, която се е заела да ограмотява общностите как "да управляват отпадъците си с наличните ресурси". Днес, оказва се, 892 милиона души продължават да откликват на зова на природата на открито. Която после си отмъщава на тяхното здраве чрез земята и водата. Ние сме сред тези милиони, кой каквото ще да казва. Преходът не го започнахме с тоалетните, нещо повече - няма и да го завършим с тях. Дори и тези, които имахме, вече ги няма. Останали са броени местенца - бетер старите WC, нашарени с мръсни думички. Някога в Ефес големците в тогавашните тоалетни са бистрели въпроси на голямата политика, а днес понякога в парламента някой краде дори хартията... Общо взето, превърнали сме цялата си държава в тоалетна. Що се възмущавахме от онази инсталация, дето изобрази страната ни нелицеприятно? 

Та, ако има къде да пуснем водата, в канала трябва да изтекат тонове отпадъци - политически, псевдокултурни, просташко-мутренски, отцеотстъпнически, мазнослагачески. Защото превърнахме в клоака всичко читаво по нашата земя. Замърсихме я неспасяемо с всекидневните си прояви на омраза към обикновените хора, с наглост, некомпетентност и неистова алчност. Не влизат в сметката близо 90 на сто от бедните българи, които дори не се хранят нормално. Може би не е зле при следващ преход да започнем с тоалетните...