Ваня Григорова: Масовият недостиг на работници е мит

Над 13 000 са били обявените работни места в цялата страна при 193 000 безработни към 5 ноември т.г., сочат данни на Агенцията по заетостта. Това стана ясно вчера от публично обсъждане по темата "Недостигът на работници - факт или фалшива новина?", организирано от Сдружение "Солидарна България" и Фондация "Фридрих Еберт" в столицата. 90% от обявените свободни места са за хора с ниско образование и не особено висока квалификация. Това говори за дисбаланса в трудовия ни пазар, защото в същото време той се отваря още повече към нискоспециализирани работници от страни навън, категорична е Ваня Григорова, председател на сдружението и икономически съветник в КТ "Подкрепа". На форума бяха дадени и препоръки за законови промени във връзка с вноса на работна ръка. 

Григорова, която бе основен докладчик на форума, смята, че въпреки твърденията на работодателите масов, тежък недостиг на работна ръка няма. Дори Агенцията за заетостта всеки месец излиза със съобщения, че няма трайно незаети свободни работни места. А там, където не се заемат, като причина, на първо място, се нарежда заплащането, на второ - деквалифицирането на кадрите от престоя без работа, и на трето - неотговарянето на изискванията на работодателите. При внос на работници с 10% от настоящата работна сила в страната, означава, че 1,7% от БВП се пренасочва от местния работник към собственика на капитал. Това за България означава пренасочване на 2,7 млрд. лв. от местния работник към бизнеса, сочат още данните на сдружението. А изводът от обявите в сайтове за работа и заплата показва, че ако има глад за кадри, той не е за България, а за износ към Западна Европа. Берем плодовете на евтин труд, ниско заплащане и евтино производство, стана ясно от обсъждането.  

Открои се и друг важен проблем - от няколко десетилетия са закрити професионалните училища и хора с по едно или няколко висши образования трябва да работят на нискоквалифицирани работни места. Сред работодателите се появяват настроения дори за закриване на езиковите и математическите гимназии, за да бъдат пренасочени учениците към професионалните. Те обаче не са много склонни да подпишат с учениците примерно предварителен договор за последваща заетост и в него да бъдат описани и условията, и нивата на заплащане, които да се обвържат по някакъв начин с инфлация, стандарт на живот, личностна реализация и др. Но за това не се мисли. Мисли се по-скоро за това как да накараме децата насила да останат в България, което е притеснително, каза още Григорова.

Да се възроди професионалното образование у нас е и едно от решенията на проблемите с трудовия ни пазар днес, смята председателят на "Солидарна България". Другото е свързано със спиране незабавно на разграждането на този пазар, придружено с достоверна и пълна картина на състоянието му. И всичко това с участието на работодателите, които да обявяват в бюрата по труда нужните им работници.