Приятелски огън

"Бизнесът концептуално трябва да свикне и той е принуден от пазара на труда, че ако искаме да запазим кадърните хора в България, цената на труда ще бъде по-висока от това, което те са калкулирали в своите сметки." Така рече финансовият министър Владислав Горанов вчера. Концептуално. И леко намекна, че е време да се постави въпросът и за ефективността на бизнеса на фона на оплакванията, че липсват хора за работата заради нивото на доходите и че несъгласните с мизерията духват навън из широкия свят да търсят по-достоен живот. 
Това изказване в стил "късно е либе за китка", или "ние ги хващаме, те ги пускат", размахване на пръст ли е откъм страна на правителството, другарски съд, приятелски огън или просто пазене на собствената кожа пред избори? Можем само да гадаем защо от правителството подават такива знаци към своите любимци, с които делят илюзорни хоризонти и днешни взаимни хвалебствия, а наоколо разни навлеци се мотаят в краката им, лентяйстват и само искат, искат... Примерно адекватна заплата за труда си.
Хайде, де, откъде накъде! Обаче ситуацията на положението прегрява и горещият картоф сега лети в друга посока. За пред публиката. После старите авери пак ще се крепят едни други, ще се снимат, ще се награждават като герои на капиталистическия труд, ще си разменят идеи - в името на кого мислите? Не, не за вас и нас, не за благоденствието на рода ни, защото те струват скъпо и изискват поне мъничко мисъл и човещина. Пари за това в бюджет и в излишъци няма. А "концептуалното" напомняне е като фишеците по празниците - гръмват и изгарят.