Приобщаване към, а не на Европа

Великолепието на брюкселския "Гран плас" може да изтръгне възторг и от най-обръгналата душа. Площадът винаги е пълен с хора, но между Рождество Христово и Нова година настроението е приповдигнато повече отвсякога. Вечер в точно определен час сетивата се опияняват от ефектите, които някога наричахме цветомузика. По фасадите на готическите сгради заиграват фантастични светлини, а въздухът затреперва от пуснати на макс записи с класическа музика. Но истинският празник за славянската чувствителност настъпва, когато прозвучат знаменитите "Половецки танци" от операта "Княз Игор" на Бородин. Хем си щастлив, хем си някак озадачен, че можеш да се насладиш на руска музика точно тук, в столицата на ЕС. И не за друго, а тъй като това се случва в разгара на санкциите срещу Русия. Оказва се, че културата е по-силна. И не само тя. Ресторантите наоколо имат на входа си табели, че тук се говори на руски. Подобно уточнение няма за никой друг език. Ето как и бизнесът не се интересува от санкциите. Или доколкото все пак го прави, то е по посока на това да ги няма.
Още малко и ще разтвориш съвсем душата си и ще възкликнеш колко велика е Европа, как народите, независимо какви ги вършат правителствата, се чувстваме все по-близки, и до каква степен културните ценности и парите вече не се стряскат нито от граници, нито от санкции. В този момент получаваш съвет да не се застояваш много на площада, тъй като около големия християнски празник е възможна провокация. Тя стана не на Коледа, а в първите дни на новата година, и не в Брюксел, а в Париж, в редакцията на "Шарли Ебдо". Но е имало подготовка и за белгийската столица и неслучайно местната полиция предприе антитерористична операция в кварталите "Андерлехт" и "Скаарбек", а при престрелка в югоизточния град Вервие уби двама и задържа един от предполагаемите атентатори. Въпрос на часове е било да се случи втори Париж.
И тогава, докато си още на "Гран плас", си даваш сметка, че по пътя си насам си минал по улици, по които не е лесно да срещнеш белгиец и дори европеец. Надниквал си в чуждестранни ресторанти, които работят не толкова като атракция за местното население, колкото като средища на съответните имигрантски общности. Ако вземеш метрото за някой от кварталите, ще се почувстваш като в арабския, азиатския или африканския свят. В турските сериали по нашите телевизии няма да видиш забрадки или шалвари, но тук ги има. И не само в Брюксел е така. Под Айфеловата кула в Париж араби те гонят чак до моста на Сена, за да ти продадат неин светещ макет. В Берлин ще познаеш този тип квартали по купищата сателитни антени, ориентирани в съответната посока. Казват, че имало градове в Европа, в които дори полицията избягвала да влиза в подобни райони.
Докато си припомняш тези картини, демократичните устои вътре в теб се бунтуват. Питат те на висок глас дали пък не си станал расист или ксенофоб. Хиляди пъти ги успокояваш, че не си. Убедил си се как в собствената ти страна християни и мюсюлмани могат да живеят задружно, стига политици и религиозни водачи да не ги насъскват едни срещу други. И ти самият още в студентските общежития си бил в една стая с араби, африканци, кубинци, афганци, виетнамци и какви ли не още. И това никога не е било проблем.
В случая обаче въпросът опира до накърнена и дори застрашена идентичност. Всеки пети жител на Брюксел е мюсюлманин, в Антверпен - всеки четвърти. Някои градове като Брюж все още не клякат пред имигрантския натиск, но в други са налице огромни колонии, като не става дума само за мюсюлмани. В Швеция вече 15 на сто от населението е с чуждестранен произход. Процесът набира скорост и в други държави. Налага се съжителство на различни нива на развитие, на различни вероизповедания и различни култури. Животът на една и съща територия предполага поне някаква степен на интеграция, а не сепариране, иначе губи своя смисъл и създава рискове. Кой към кого обаче ще се интегрира?
Нормално е, когато си се установил в някоя държава, да се съобразяваш с нейните порядки. Когато обаче ти е трудно да усвояваш и дори да възприемаш европейската култура, защото е неразривно свързана с християнството, когато не искаш момчета и момичета да учат в една класна стая, когато не даваш на дъщерите си да се събличат по физическо, камо ли пък да плуват в басейна, ти си дошъл не да се интегрираш, а просто си пренесъл частица от своята страна с намерението, или поне надеждата, да я правиш все по-голяма.
Наскоро президентът Обама поясни как главното предимство на САЩ е, че мюсюлманското население се чувства американско. В някои райони на Европа не било така, което е най-голямата опасност. И отправи призив Старият континент да интегрира по-добре мюсюлманските общности. Несъмнено полезен съвет. Стига все още да е възможно Европа да интегрира общности, а не те - нея.

Други текстове от автора на www.ivoatanasov.info