Киноприз за джендъри

Правилата са създадени, за да бъдат нарушавани, иначе от тях няма никакъв смисъл. Бунтарският афоризъм на Оскар Уайлд постепенно губи чара си, тъй като напоследък всеки, който по някаква причина спира да харесва установените порядки, предпочита да ги... промени.

По тази коварна схема действат и организаторите на прочутия Берлински кинофестивал, като от догодина премахват наградите за най-добра женска и най-добра мъжка роля. Оттук нататък "Сребърната мечка" нямало да се съобразява с пола на актьора, а само с играта на екрана.

Прокрустовото ложе на джендърството, което се опитват да лансират къде ли не, с навлизането в света на седмото изкуство нанася тежък удар върху основите на киното. Защото превъплъщението на артистите всъщност зависи именно от конкретното изграждане на характера на определен герой или героиня. И откъде се очаква да се пръкнат "експерти", които напълно съзнателно ще успеят да разграничат професионалното потапяне в образите на Ромео или Жулиета, без да се съобразят с това дали зад тях стои той или тя?! Кой в името на "безполовата справедливост" ще поеме отговорността за пренебрегването на даден господин или дама, а ще се вторачи единствено в деликатното разбиране що е талант изобщо?!

Опитът да се елиминират награди, визиращи и онова, което ни се дава по рождение, само показва колко е объркан днешният свят: мъже стават жени; дами се превръщат в господа; братя копнеят да са сестри, ама изведнъж започват да се чудят дали е трябвало; а някои цял живот се лутат какви са всъщност... Както се казва, в тази ситуация на доста обикновени хора ще им се прииска да си сипят, макар и да са крайни въздържатели.

Но най-големият проблем е, че всичко това се случва пред очите на децата ни. И ако "филмът" продължава да се върти около подобни сюжетни отклонения, няма как да очакваме хепи енд. Не само в киното.