Изречения за Еди и Бинка

След три дни кинорежисьорът Едуард Захариев щеше да навърши седемдесет и пет години. През юли е родена и първата дама на игралното ни кино Бинка Желязкова. За тях най-добре говорят филмите, които са заснели, но вярвам и моите скромни изречения да добавят по нещо към спомените на приятели и колеги, както и към познатото за многобройните зрители.
Едуард Захариев е роден в Москва, завършва Академията за филмово и театрално изкуство "Бела Балаш" в Будпеща и се завръща в България, където снима филмите си, за някои от които получава много наши и международни награди. Достатъчно е да си припомним заглавията "Преброяване на дивите зайци", "Вилна зона", "Мъжки времена"...
Бинка Желязкова е родена в Свиленград, завършила е режисура в Държавното висше театрално училище в София, съпруга е на киносценариста Христо Ганев. Режисирала е седем игрални филма, между които "А бяхме млади", "Привързаният балон", "Басейнът", "Голямото нощно къпане"...
Какво общо можем да напишем за двамата кинорежисьори, след като най-силните им екранни изяви са твърде различни дори по жанр. Може би това, че първите игрални ленти - "Небето на Велека" на Еди (така го наричахме) и "Животът си тече тихо" на Бинка не са били допуснати до екран изобщо или дълги години.
За съжаление Едуард Захариев си отиде от този свят твърде млад (на 56 години), което не му попречи да запише в творческата си биография десет игрални киноленти. Десет игрални филма, на повечето от които всички от моето поколение са се възхищавали. По-младите пък ги гледат сега (главно по телевизията), радват им се и се чудят български ли са те и по време на социализма ли са произведени?
Защото в тях заедно със завидния режисьорски прочит, накарал талантливи актьори да играят над своето равнище, има и много изказана по художествен начин критика на редица наши обществени порядки. Какво ако не най-остро несъгласие с парадоксите на онова време има още в заглавието на чудесната комедия "Преброяване на дивите зайци".
Защо в годините на така наречената демокрация не се появи подобно произведение, на което да припадаме от смях и заедно с това да ни се плаче? Абсурди ли не се срещат в днешния ни сложен, за да не кажа жалък обществен живот, който често ни кара да се чудим и маем? Сега всичко ли си тече по реда, та няма какво да възбуди творческото мислене на кинаджиите? Вярно, че в онези години сценаристи и режисьори трябваше да прибягват до художествени метафори, за да кажат някои истини, но това само обогатяваше произведенията им, правеше ги повече изкуство, а не плакат...
Така или иначе сега гледаме с удоволствие хубавите стари български филми и се питаме защо вече няма такива. Нали ни е разрешено да кажем всичко? Защо не го казваме? Вярно, че не сме някогашния народ, прославен с образование и интелигентност, но тъкмо над това спадане на културното ни равнище би трябвало да помислят всички наши творци, включително и кинематографистите.
Еди направи филми, някои от които са истински огледала на времето си. Те не само отразяват нравите на хората, а детайлно анализират душите им. В неговите герои мнозина виждаха своите съседи и дори понякога себе си. Какво ако не летопис на онези години са филми като "Преброяване на дивите зайци", или "Вилна зона"?
Същото с чисто сърце може да се каже и за филмите на Бинка Желязкова. Въпреки неотменния си драматизъм и стремеж за по-друг анализ на действителността, случките, които тя ни разказва в постановките си стават близки за мнозина от нас, дори когато са необичайни. Зрителят още на ранния неин филм "А бяхме млади" силно се впечатлява от откровеността й при тълкуването на до болка познатите за нея образи на съвсем млади участници в антифашистката борба.
В този, както още повече в по-късните си заглавия режисьорката съумява да ни доближи максимално до мислите и чувствата, владеещи героите й в съдбоносни моменти... За съжаление някои от посланията на нейните филми не бяха правилно разбирани от овластени чиновници и всяко заглавие беше подложено, меко казано, на дискусия.
С непълно разбиране бяха посрещани и филми на Рангел Вълчанов, Любомир Шарланджиев, Пискови и други. Сега пък бихме се радвали, ако някой днешен властник дори се намръщи на кинопродукцията, защото ще свидетелства, че е видял нещо от нея.