И Витоша ли ще махнем?

Всеки път, когато е ставало дума за професията ми, с неудобство съм си "признавал", че съм автор на театрални пиеси или на книжки за малчуганите. Дори когато неизбежно се споменава, че съм писател, изпитвам чувство на неловкост. Защото писатели са и Христо Ботев и Иван Вазов. А аз знам, че не ми е мястото дори в компанията на живите майстори на художественото слово - например Валери Петров, колкото и с мила колегиалност да се държи той. Винаги ми е било смешно също деленето на големи и малки писатели. Или си. Или не си. И си спомням думите на мой приятел от младостта, който ни информираше, че жена му е малко бременна.
    За разлика от професията си, която гледам да скрия (а нямам друга за показ), винаги съм се гордял, понякога дори нахално, че съм софиянец. Не зная къде са раждани и са расли онези, на които им е дошло наум и се канят да подменят паважа по много столични улици и вместо него да сложат размекващия се от горещините и от употребата асфалт, но те най-малкото са бездушни провинциални чиновници (сякаш преписани от руската литературна класика). Добре, че не са ръководители на Египет, че ще вземат да гътнат и пирамидите. Камъкът - не пясъчникът и други по-меки природни образувания, а гранитът и сиенитът, не случайно са и символи на здравина и непреходност.
Това, освен други положителни чувства, е предизвикало бунтуване у столичаните, живеещи по ул. "Иван Асен II", които рязко се противопоставиха на махането на паветата пред домовете им. Подобна би била реакцията и на всеки, който не само почита паметта на миналото, но и съзнава безстопанствената и бърза инициативност при подобни "модни" преобразования, които освен другото струват и пари. Тези пари щели да бъдат от спестените при осъществяване проекта на кръстовището пред Телевизионната кула. Ами поправете с тях павираните улици! Не се ли запитвате защо в много европейски градове е запазена паважната настилка?
Защо във Виена, в Прага, в Париж с неговия известен булевард "Шан-з-Елизе" не са махнали досега и не си помислят да махат паветата, за да ги заменят със съмнителния и от екологична гледна точка асфалт?
Надявам се столичният ни заместник-кмет по транспорта господин Любомир Христов и другите, които са участвали във вземането на тези прибързани решения за отстраняване на паважа от редица софийски улици, да прочетат внимателно изказаните възражения и протести на гражданите от първия ни град и да стигнат до правилно заключение - друго, ново, разбира се. Това, че шофьорите трябва да намаляват скоростта си (при ремонтирания паваж) не е слабост, а предимство. "Трудната поддръжка е втората причина за пенсионирането на паветата. Старите майстори си отиват, а новите нямат умение да ги редят добре - аргументира решението си за промяната господин Христов. - Демонтираните павета ще се събират в таен склад. После те ще бъдат използвани при ремонт на малки централни улички..."
    Много ми е интересно защо складът, в който ще се събират, е таен. Какво означава "таен"? И имат ли нещо общо тези каменни блокчета (на които в пернишкото село Дивля е издигнат дори паметник) със съобщението, което прочетох някъде, за фирма вече готова да сключва сделки (да продава) подобна стока? Доста ни лъгаха и грабиха напоследък, за да не бъдем подозрителни!
    Искам и да похваля софийските общинари - за друго тяхно решение или поне желание: те възнамеряват (планират) да отчуждят частните имоти в рамките на Борисовата градина и да ги  превърнат в публична общинска собственост. Така прочутата лятна къпалня "Мария Луиза" до една година (хубавите работи бавно стават!) щяла да стане собственост на Столичната община. И надяваме се, че там няма вече да се продава "сандвич на цената на средна заплата", както шеговито се изразява един от членовете на общинския съвет...
    И както вече съм положително настроен, мога да дам една препоръка - да се асфалтират не платната на улици и булеварди, които си имат настилка, разбира се, подлежаща на ремонт, а тротоарите, особено в нецентралните райони, където сега се слагат нетрайни изкуствени и често разместени или липсващи плочки и някъде е трудно дори да се мине... 
    Някой ще ми каже: "Я вместо да даваш акъл, върви се разхождай по старите калдъръми!" И ще е прав. Особено ако между заоблените гърбове на камъните се гушат и цветенцата със същото име - калдъръмчета".