Грамофон свири, детегледачка плаче

Държавата ще осигурява бавачки за деца, които не са намерили място в детска ясла или забавачка. Та да могат родителите им да се върнат на работа. Предвидени са 20 млн. лв. европейски пари за 1500 семейства. На пръв прочит звучи супер. Но само на пръв прочит. На втори изникват едни въпросчета, не ти е работа!
Многото пара все пак за какво ще е? Възнагражденията на бавачките, оказва се, ще се изчисляват на база минимална работна заплата и в зависимост от работното време на родителите. С тази заплата коя добра бавачка ще се захване с деца, след като има места, на които хора заможни предлагат далеч по-високи доходи. Значи добрите бавачки засега можем да ги отпишем, независимо, че ще ги избират от бюрата по труда и с изискването да са наясно с педагогиката и грижата за хората. Пък и да са честни души, щом ще ти влизат в къщата. За целта ще стават и бабата и дядото. Независимо, че програмата клони повече към самотни родители и хора в неравностойно положение.
Програмата за детегледачките освен това ще трябва да стимулира и хора в предпенсионна възраст. Така с един куршум ще се стреля по много зайци. Голяма стрелба ще падне, та човек се пита дали ще има някой отстрелян. Защото толкова ангажименти - хилаво дете. Чист максимализъм е да разчиташ на една програма за толкова нерешени досега проблеми, всеки сам по себе си социалнозначим и неотложен. Свързан с икономика, безработица, социална грижа, демография, бедност и изолация на цели групи от обществото. Плюс възпитание не въобще, а отговорно почти родителство и нужната компетентност на детегледачките. Нещо, което невинаги успяват да осигурят даже и добрите детски ясли и забавачки.
Има и нещо друго - примерно програмата "Личен асистент" на социалното министерство също бе замислена с много благородни намерения. Но като тръгна, се видя, че намеренията са едно, а реалността - друго. Първо, има спънки при кандидатстването, второ - няма пари, трето - критериите за достъп са твърде неясни и размити, заплащането и то не е като хората. Личните асистенти са нещо като патерица, на която да се опрат болните и увредените, но се оказа, че самата патерица куца.
С детегледачките може да стане същото и работата да се разсъхне. Нищо, че 20-те милиона уж са сигурни. И на първо четене звучат много, много солидно. Както се казва, да не стане като в приказката - грамофон свири, детегледачка плаче...