Голям и в театъра, и в киното

Преди два дни големият театрален и филмов актьор Николай Бинев щеше да навърши осемдесет години. Когато той се раздели със земната сцена и екран и дадоха на Младежкия театър неговото име, мнозина, включително и аз, се запитахме: той ли е най-подходящият за тази висока чест, тъй като през този колектив бяха минали редица чудесни актьори. Моята "разходка" по списъка на игралите на младежката сцена се оказа безсмислена - никой не беше играл толкова много и толкова сполучливо на нея както Николай Бинев. Много е важно да отбележа, че неговите успехи са както в отдела за възрастни, така и в отдела за деца, където той изигра блестящо много роли.
Навярно тук е мястото да споделя старото мое мнение, че този театър трябваше да е само детски, какъвто е и основан, защото всички други театри са младежки, доколкото всички герои в  световната драматургия (като изключим Егор Буличов и крал Лир в едноименните трагедии на Горки и Шекспир) са млади хора. (Сигурно малко преувеличавам, но е в рамките на допустимото). Може би на камерна сцена трябваше да се играят пиесите и за възрастни, които са включени в училищната програма - "Хамлет", Тартюф" и т.н.
Но да се върнем на темата! Николай Бинев играеше и пееше по неповторим начин и с голямо професионално умение и удоволствие в много пиеси, адресирани към детската публика. Не случайно по инициатива на съпругата му - актрисата Домна Ганева, през 2004 година беше издаден компактният диск "Николай Бинев пее" с 23 негови изпълнения. Малко от големите ни артисти могат да се похвалят с музикалната му и вокална дарба! В диска влизат освен арии на Верди и Чимароза още песни от много пиеси и мюзикъли за малчуганите като: "Доктор Дулитъл", "Меко казано", "Копче за сън", "Приказка за момчето-звезда", "Джуджето Дългоноско", "Новите дрехи на краля" и други от представления на Младежкия театър.
След като завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" при големия театрал професор Кръстьо Мирски, Николай Бинев започва професионалната си кариера в Русенския драматичен театър, където е разпределен, а след това цял живот играе на сцената на Младежкия театър, въпреки нееднократните покани да се премести на по-престижно място. За човек и артист с неговия уникален по многообразие талант, с енциклопедичната му начетеност, с чувството му за хумор и колегиалната му деликатност не е било важно от коя сцена ще събира овациите на зрителите си.
Николай Бинев е изиграл много любими театрални роли, между които в пиесите "Обърни се с гняв назад" на Джон Осбърн, "Всяка есенна вечер" на Иван Пейчев", "Сократ" на Фигейреду, "Когато розите танцуват" на Валери Петров, "Амадеус" На Питър Шафър и други. За тях и за участията си киното е получил много награди - две пъти "Ааскеер" и още цял списък.
Погледнах в интернет и се смаях от филмовите му участия. Това е дълъг списък от 45 заглавия - само на екрана той е преживял 45 човешки живота. Сред тяхното множество са например превъплъщенията му в кинокартините "Допълнение към закона за защита на държавата", "Обич", "Нощем с белите коне", "Немирната птица любов", "Фатална нежност"... Последната си роля той успява да доизиграе (вече много болен) броени дни преди житейския си край - в италианския филм "Децата на Нонантола", където въпреки категоричната лекарска забрана, носен на ръце, той снима цял ден на гара Подуяне, за да се върне щастлив в болницата за още две седмици живот...
Но неговите колеги и приятели ще го запомнят особено със споменатото вече негово чувство за хумор. Любопитно е да се знае например за участието му в ролята на Ленин, когато в Русенския театър се разиграва голяма дискусия на тема "Да се покланя ли артистът в края на представлението или не?". Може ли един Ленин да се поканя на обикновената публика? В това представление той се показвал на сцената в началото и във финала, а в останалото време кротко чакал с грим, правен му три часа... Не по-малко любопитна е и шегата му с актьора Васил Димитров, избран да играе в някакъв филм ролята на Борис Трети. Обадил му се по телефона Николай и му казал: "Васе, одобрили са те да снимаш Тодор Живков и затова няма да снимаш цар Борис!" Чак на другия ден признал на своя колега и приятел, че се е пошегувал.
И други интересни подробности научих от интернет, по-точно от едно изказване на също чудесната актриса Домна Ганева. От тяхната къща (апартамент) са имали ключове дванайсет души - приятели на семейството. Това е традицията на винаги отключените врати в някогашната наша патриархална България...