За Катар, катара и Катарино

Когато в студентските години се налагаше да извиним някое отсъствие, за да ни заверят семестъра, намирахме първо празна бланка за медицинско. А този от колегите, който се славеше с най-лош почерк, почти като лекарски, попълваше диагнозата, обикновено "остър катар на дихателните пътища". Разбира се, на горните. Трите дни болнични, които се полагаха за такова "заболяване", ни помагаха да се доберем до заветния подпис.
В едноименната държава нашата делегация, водена от премиера Борисов, пипна остър катар на икономическите пътища. Първият ден от визитата трябваше да започне с българо-катарски бизнес форум, подготвян цяла година. Сто и трима родни предприемачи бяха броили по 1200 евро за чартърния полет и хотела, за да се срещнат с бъдещите си партньори в Доха. При петстотин поканени катарски фирми форумът не бе уважен от нито една. Премиерът, седем министри, кметът на София и бизнесмените увиснаха като кандидатурата на Румяна Желева за еврокомисар. Като тази на България за Шенген или за зоната на еврото. Могат да се посочат много още сравнения, защото кратката, но вече втръснала, история на сегашното управление е пълна с конфузни ситуации.
Част от обяснението, разбира се, е в лошата организация. Всеки, който има дори минимална представа за арабския свят, е наясно, че за тях десет сутринта е прекалено рано, особено пък за шейховете. Няма кой да се появи на форум в този час. Освен ако не искаш емирът да те изненада по джапанки, пък ти да си стегнат в костюм. Катарските компании били канени чрез факсове и телефонни разговори, като дори не е било потърсено потвърждение за участието им. Даже учениците, когато си уреждат любовни срещи, по десет пъти си звънят, за да са сигурни, че рандевуто няма да пропадне. Нашите организатори обаче са намерили подобно потвърждение за излишно и дори за обидно. Сигурно са смятали, че щом самият Бойко Борисов ще им дойде на крака, катарците още от предния ден ще се наредят на опашка, за да го зърнат. Впечатлени може би от изявлението му за дюнерите и тероризма.
Има обаче по-важни и по-тежки причини от пропуските в подготовката на форума. Още преди две години, при предишното посещение на премиера в Катар, бе заявено, че е време да се премине към конкретна работа и да се излезе от сферата на пожеланията. Министърът на икономиката Трайчо Трайков обаче призна, че оттогава множество проекти са били предлагани на Катар от българска страна, но без успех. Според него причината е, че България не може да отговори на изискванията на тамошните компании и като възвръщаемост, и като качество на инвестициите. Което всъщност е неприятна, но точна самооценка на собствената му работа като министър. Защото същата ситуация се получи преди няколко седмици и в Тунис. И там стотина бизнесмени бяха заведени от премиера уж за конкретно договаряне, но поради липса на интерес пътуването се превърна изцяло в екскурзионно.
За неуспеха в Катар можем много да съжаляваме. Това е страната с най-високия доход в света на глава от населението. Ние обаче, както се казва и което е вярно, не сме атрактивни за техните инвеститори. Те са свикнали на други финансови мащаби, работят с шокиращо големи за нашите представи обеми. След кратката, но с дългосрочни последици, разходка на Филип Димитров по Голанските възвишения вече две десетилетия не можем да възстановим търговските си отношения с арабския свят. А сега се пробваме отново с... агнешкото. Без да имаме капацитет да стъпим на катарския пазар, колкото и Борисов да призовава студентите да подхванат овчарлъка. И още нещо, особено важно - бизнесът у нас вече е в безобразно висока степен партийно организиран. Дори председателят на Столичния общински съвет си отиде не за десетките си имоти, а защото го хванаха да притиска френски инвеститори да работят с посочени от него фирми. Трябва ни неимоверна доза наивност, за да си представим, че шейховете ще дойдат тук, за да напълнят джоба на някой нов Андрей Иванов.
Борисов действа емоционално. След провала на форума видял Трайков да си се пече на плажа и решил да го отстрани. Уволнението на министъра обаче няма как да е извинителна бележка за катара в търговските ни взаимоотношения. Останахме си с утехата за договорените инвестиции от скромните сто милиона. При 45 милиарда долара, които Катар влага годишно в други държави! И при 6 милиарда евро чуждестранни инвестиции у нас всяка година при предишното правителство.
Наскоро пресата писа, че Цветелина Бориславова е придобила комплекса "Катарино", като е реализирала сложна транзакция по апортирането на имоти в новоучредена компания. Онези, които си представяха, че ще спретнат подобни схеми и на арабския полуостров, удариха на пясък. И за себе си, но и за държавата. Защото отказаха да проумеят, че Катар не е Катарино.

Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info