Препрочитайки Маркс

Проф. д-р на ик.н. Пеню МИХАЙЛОВ

Да се пише за социализъм значи да навлечеш гнева на мнозина върху себе си. И това има своята логика на обяснение: социализмът е дискредитиран; интелектуална заблуда и грешка (Хайек); основан на агресия и принуда, агресия против свободата на човешката дейност и предприемчивост (У. Сато); опиум за народа; едно от най-влиятелните политически движения на съвремието почива на лъжлива предпоставка, наивна и некритическа рационалистическа теория, волунтаризъм и ненаучна методология; заблуждение и високомерие; фатална самонадеяност, причинила безброй жертви и страдания (Хайек); социализмът не е и никога няма да бъде научна теория по простата причина, че робува за идеално общество; по своята същност - утопия, карикатура на предсказанията на Маркс (К. Попър).
Това е в общи линии пропагандата, социализмът е подложен на масирана атака. Хората са объркани и по този начин лесно манипулирани. БСП в своите документи също се спира на социализма, но в теоретичен план разработки отсъстват. Интелектуалният капитал също избягва този въпрос и това може би има своето основание.
Крахът на социализма не е крах на социалистическата идея. На незрели икономически форми на производство съответстват и незрели икономически теории, които не се поддават на точни теоретични отражения.
Социализмът исторически възникна в Русия - бедна и изостанала страна - а не в развития Запад. Това даде отпечатък и върху руския марксизъм. Руският марксизъм се отличава от западния. На Запад той бе по-разкрепостен и по-свободен, открит за критика и опровержение, в Русия - канонизиран, превърнат по думите на Н. Бердяев в своеобразна религия.

Маркс се възхваляваше и обожествяваше

сравняваха го с Исус, възхвала не толкова към Бога, колкото към самия Маркс. Болшевиките превърнаха марксизма в доминираща партийна идеология, а по-късно в СССР - в държавна идеология. В името на "чистотата на марксизма" всеки, дръзнал да се откъсне от него, се смяташе за опортюнист, ревизионист, проводник на буржоазната идеология. Партийната номенклатура използва марксизма да установява своята власт, при това се изхожда не толкова от същността на марксизма, а от нейните интереси. На него тя гледаше като универсално учение, важащо за всички времена, а не степен, възел в развоя на човешката мисъл. Няма теория за вечни времена, всяка е рожба на определена потребност и в този смисъл страда от историческа ограниченост. Ленин предупреждаваше: марксизмът не е догма, а ръководство за действие. Въпреки това той бе канонизиран и догматизиран.
Някои постулати на марксизма не бяха пригодени за Русия и затова не дадоха резултат. Революцията се извърши в името на Маркс, а не по Маркс (Н. Бердяев). Да припомним някои мисли на Маркс: ако в Русия се извърши революция, тя ще бъде селска, далеч от всяка демокрация. Поради изостаналостта на страната и преобладаващия дял селско население тя не може да се развива по демократичен начин и все пак, ако избухне, ще бъде съпроводена с много страдания и жертви. В писмо до В. Засулич той (Маркс) отправи призив до руските социалдемократи да не избързват с революцията, нека я дочакат да се извърши най-напред на Запад.

Нещата по-късно взеха друг обрат

Сталин прекъсна Новата икономическа политика на Ленин (НЕП). Извърши се насилствена колективизация, демокрацията бе погазена, в страната се установи терор и диктатура, социализмът се строеше с много трудности, страдания и жертви. Всяка революция има своя логика на развитие. Насилието е част от нея. Нима Английската буржоазна и Великата френска революция, да не кажем робските и селски въстания, не бяха съпроводени с терор и насилие? Руската революция не прави изключение от това правило. Руснаците не можеха да бъдат якобинци. За революцията се съди как изглежда в очите на хората, съответства ли на въжделението и социалния устрем на масите за по-добър и справедлив начин на живот. Моралните принципи са на по-заден план, придобиват по-друг вид и измерение. Морално е онова, което разрушава старото или го вгражда в настоящето от гледище на целите на движението. Моралното обаче на практика е това, което е угодно за всеки индивидуално да бъде морално. Това няма нищо общо с марксизма и самия Маркс.
Руските болшевики бяха не толкова творци на революцията, а нейно оръдие. Революцията, както казах, има свои закони, не е подвластна на нейните вдъхновители и извършители. Без да оправдавам насилието, то някак си е обективно предопределено. Така че, да се вини Маркс за провала на социализма, да се хвърля кал и помия върху него, е дълбоко погрешно и ненаучно издържано.

Истината не бива да се оценява партийно

и идеологически.
За социализма няма отъпкани пътища. Движението е многолико и многопосочно. Социализмът и комунизмът са алтернативи на капитализма. Капитализмът не е край на историята, както твърди Фукуяма, а "степен на развитие на човешката цивилизация, при това най-високата, която според Маркс досега историята познава. Историята не е негов завършек. Крайната цел - нищо, движението - всичко (Бернщайн).
Що е социализъм? Този въпрос няма еднозначен отговор. Всяко определение е ограничено и в този смисъл непълно. В схематичен вид ще посоча някои черти на комунизма, които в една или друга степен важат и за социализма. Комунизмът е обществена система, базираща се на обществената собственост върху средствата за производство; освобождаване на човека от гнета на капитала и класовата експлоатация; ограничаване на наемния труд като единствено условие на жизнена дейност; общество на свободни и асоциирани граждани; справедливо и равноправно разпределение на обществените блага; хуманизация на производството и на човешките взаимоотношения; свободата на всеки - условие за свобода на всички; свободна индивидуалност и развитие на човешката личност и др.
Обществената собственост не слага кръст на другите форми на производство. Слага - това е версията на държавния социализъм. Няма собственост, която съчетава само положителни страни и няма такава само с отрицателни. Всички форми на производство следва да се развиват. Всяка от тях трябва да докаже своите предимства. Държавната собственост не е синоним на обществената, нито втората на първата. Иначе страни, в които държавната собственост е преобладаваща, могат да се обявят за социалистически - Либия и други.
Същността на капитализма е в частната собственост - източник на човешка свобода (Милтън Фридман).

Икономическата свобода е път към политическата

Оттук и извода: държавното вмешателство е пречка за свободата, ограничава икономическите права на човека. Свободен е оня, който притежава собственост - единствената, създаваща равни права и възможности - останалото е талант и способности.
Нещата обаче стоят малко по-иначе. Частната собственост е конкуренция, своеобразна икономическа борба, но може ли състоянието на война да бъде свобода? Социализмът не признава такъв подход. Всеки има право на собственост, но не всеки има възможност. Всеки е в правото не само да "има", но и да "бъде" (Е. Фром). Поставянето на знак на равенство между частна собственост и свобода не е решение на въпроса. 
Комунизмът се представя като велик идеал на обществото. Светлото бъдеще се рисува в розови краски. Партийната номенклатура тъкмо така подхождаше. Монополизирала властта, тя смята, че по-добре от всеки разбира Маркс. Критерият за кариерата на практика е не Маркс, а личната преданост към властта и партията. Историческите летописци сочат, че ръководители от висш ранг не са чели Маркс и не са го познавали. За някои комунизмът е "брътвеж", приказка, обвита в лъжа и измама. Въпреки това тя бе използвана от някои хора за пропагандни цели.
Маркс и Енгелс посочват: ние нямаме намерение в детайли да диктуваме окончателните закони на развитието на обществото, догматически да предугадим неговото бъдеще, а посредством критиката на стария свят да намерим новия свят. Конструкцията на новото общество с готови решения, схеми с шаблони е чужда на тях. И така, без да навлизам в тънкости по проблема, ще посоча: Маркс не е теоретик на бъдещото общество, както някои смятат, не е исторически пророк, а исторически критик на буржоазното общество. Социално-икономическата определеност на капитализма, подобна на другите добуржоазни форми на производството, е историческа преходна категория, а не края на историята, както се твърди.
Как стои въпросът със социализма днес? С какви средства ще се постигне?

Хората не искат революция и насилие

В "Манифеста..." Маркс и Енгелс се застъпиха за насилствена смяна на капитализма по пътя на революцията, в по-късните си произведения те заявиха: там, където демократичните традиции са силни, властта може да бъде завзета по мирен парламентарен път.
Комунизмът според Маркс не е това, което ще настъпи утре, а обществено състояние, което не спира историята, а позволява тя да протича в определено направление. Демократичният социализъм не е изобретение на социалдемократите. Неговите контури бяха очертани от Маркс и част от тях се съдържат в отговора на предишния въпрос. Демократичният социализъм е социализъм без революция. Той защитава интересите на цялото общество, отправя призив не за конфронтация, а компромис между труда и капитала, не класови конфликти, а преодоляване на противоречията чрез съединяване на противоположностите, стимул към растеж на общественото богатство и неговото по-справедливо разпределение, намаляване на бедността и увеличаване на жизнения стандарт на хората.
Китай също се застъпва за такъв път, с тази разлика, че там се запазва ръководната роля на комунистическата партия. Според неговите ръководители: всеобщата заможност не означава превръщане на собственика в пролетарий, а обратно, и непревръщане на богатите в бедни. Тази идея е сто пъти по-справедлива от идеята за класовата борба, помощ на бедните за сметка на грабеж от богатите. Първата идея е идея на "всеобща заможност, втората - идея на всеобща нищета". Примитивният комунизъм с неразвити потребности и беднота е ретрограден, реакционен, груб, вулгарен комунизъм (Маркс).
 Социализмът е всемирен исторически процес. В България той ще дойде от Запад. Ние сме малка страна и не можем да диктуваме съдбините на световната история.