Орташки смях в погребален ден

По света се правят какви ли не класации: кои народи се чувстват най-щастливи и кои - най-нещастни, къде са оптимистите, пък къде -  песимистите. В някои от проучванията и ние сме челници, примерно по броя на инфарктите и инсултите. Но има една палма на първенството, която притежаваме без анкети и която никой не ни оспорва - ние сме най-изненаданият народ. Зимата винаги ни сюрпризира снегът, а лятото - горещините. Изненадват ни и политиците, които сами избираме. В средата на мандата възторгът ни вече се е изпарил, започваме да ги виждаме с други очи и закопняваме час по-скоро да ги сменим. Непрекъснато изненадвани са и управниците ни, включително и днешните, които първом щяха да ловят снежинките още във въздуха, после да излизват до черно магистралите, пък накрая оставиха зимата да скове по незапомнен начин страната.
Справедливо е да признаем, че сегашното съчетание на обилни снегове с продължителни студове не се беше случвало отдавна. Още по-справедливо е обаче да отбележим, че в тези условия лъсна неспособността на правителството да действа ефективно. Като прибавим и скъсаната стена на язовир "Иваново", отнесла харманлийското с. Бисер и взела човешки жертви, излезлите от коритата си реки, залели градове и села, хаосът като най-висш стадий на изненадата става пълен.
"Правителството очакваше наводнение, но през пролетта - каза премиерът Борисов. - Програмирахме това събитие през март, април". Ето как не само снегът изненадва властта, но и водата. Подранилата стихия е като предсрочното влизане на ГЕРБ в управлението, преди още да имат не само познания и умения, но и елементарна представа какво да правят. Неслучайно най-масовият спорт тези дни стана бягството от отговорност. Всичко бе стоварено върху кмета на Харманли, макар самият Борисов да подчерта, че общините нямат нито експерти, нито пари, за да решават подобни въпроси.
За капак се оказа, че фаталният язовир е собственост на военните. "Какво общо може да има Министерството на отбраната с един язовир? - попита с присъщия си апломб премиерът. - Подводници ли ще има там?" Ако Борисов си беше още пожарникар или охранител, изненадата му щеше да е разбираема. Но като министър-председател трябва да е наясно, че язовирът е част от военен полигон и там са провеждани учения дори на Варшавския договор. А кметът на Харманли редовно е алармирал държавата в лицето на областния управител, за последно - само преди месец и половина. Той пък е сезирал военното министерство, което обаче не е взело никакви мерки.
И като заваляха оправдания, та цяла седмица. Язовирите в страната били ничии, незнайни арендатори отглеждали в тях риба и дори запушвали клапите, за да не им избяга при висока вода. Нямало данни за диги, помпени станции, корекции на реки и отводнителни полета. И това ни се поднася толкова близо до края на мандата, че ако наистина е било така, би трябвало вече да е сложен ред. И виновните да са дадени на прокурор, че и осъдени.
Нищо подобно обаче не се е случило. А действията на правителството в пострадалите райони бързо прераснаха в пиар акции. И това е единственото, което не ни изненада. Най-чевръст в героизирането си отново се оказа премиерът. С присъщите си простички думи той се зае за пореден път да омайва немислещите. Хеликотерите "Кугър", с които той и екипът му отлетяха до с. Бисер, били без системи срещу обледеняване, виновни за което били, разбира се, предишните, но той на свой риск заповядал да се лети. Това бе опровергано от самия военен министър, но какво е един Аню пред един Бойко в изкуството да се налагат внушения.
"Край с ничиите язовири - удари по масата премиерът. - Орташката кобила и вълците не я ядат!" На пръв поглед е така. Но за кобилата, а не и за язовирите, те не са ничии. Но кой да обърне внимание върху това? "Като отида да ги бутна тези язовири, ще разберем на кого са - който първи изписка, негов е!" - каза още Борисов. И заключи: "Не може рибата да е по-важна от хората!"
Така се стигна до сцената в Бисер, когато премиерът лично извади от плика четири хилядарки, естествено не собствени, за изгубените крави на бай Маргарит. И с познатата от телешките пържолки за кучето усмивка нареди: "ПлАти му и млекото!" Последва особено просташки смях, казвам го без извинение, на местна жена, сподирен от други развеселени гласове. Сякаш са се почувствали ортаци в усвояването на пари - едно намигване и сумата скача. Минутки след поклонението пред жертвите.
Когато се съберат добър и лош човек, най-често лошият променя добрия. А когато цинизмът се проповядва от най-високо място, придобива епидемични размери. Неслучайно най-много от анкетираните българи искат за Свети Валентин компанията тъкмо на Борисов. Това не бива да ни изненадва, особено ако сме от опозицията. И в страна, в която думите вече са по-важни от действията.

Други статии от автора на: www.ivoatanasov.info