Пробудени мисли - прошепната мъдрост

Мъча се да го кажа, да го напиша най-точно, най-лаконично и най-убедително. Колко възхитително хубава е последната засега четиринадесета поред книга на Лидия Николова "Пробудени мисли". В предговора редакторът и познавачът на творчеството на авторката и на литературата полк. Георги Й. Георгиев е прям и точен: "Лидия Николова не "пее" в мерена реч, но описанието, рисунъкът, размисълът, словесните й озарения са излети в къси художествени творби, родени от развълнуваната й душа..." Твърде академично, макар и супервярно, ми се вижда. Като още едно есе, водещо следващите четиридесетина.
Затуй ми се ще да перифразирам Тютчев: "Лидия умом не понять. Лидия може само да се чете. Със сърцето!" И ако някому тези думи се видят пресилени, най-лесно е сам да се убеди. И наслади. Тук вече полк. Георгиев е абсолютно разбираем. Есетата на авторката са като рисуване с думи. И макар че боите се нанасят, може би по-естествено, думите на Лидия Николова не правят картината по-малко красива, нюансирана, вълнуваща, привличаща...
Почти всички есета са по страничка и половина. Като обем. И придружени с, макар и черно-бели, много съответстващи и подсилващи разказа рисунки. А всяко есе има като мото изключително верни сентенции от световни светила. Ето само няколко: "Не казвай истината, когато мястото и времето са неподходящи." - Леонардо да Винчи; "Страшна грешка е да се мисли, че прекрасното може да бъде безсмислено." - Лев Толстой; "Не във впечатленията се съдържа знание, а в заключенията, свързани с тях." - Сократ... След което авторката красиво, художествено, исторично ги обосновава.
Мнозина си мислят, че знаят по нещо за двуликия бог Янус. Аз тоже. Оказа се голяма заблуда. Що е брод, що е свод, защо първият месец на годината носи това име, добър ли е въобще, или лош този бог Янус, млад ли е или стар... Обяснява ни го Лидия Николова. Песенно, занимателно, красиво и обично. И по същия начин научаваме нови неща - за Алпите, за Женева, за Рим...
Проблясва ми и еретичната мисъл, защо авторката пише за Женевското езеро, че "в Рим всеки бил у дома си", а подминава Пирин, Копривщица, Търново с Янтра. И се успокоявам, че за тях са писали Любен Каравелов - "Отечество любезно...", "Хубава си, моя горо...", Вазов, Ботев... По друг начин, в други времена! Така е.