Ех, Васюки, Васюки, Васюки...

Няма да повярвате, но и тези избори минаха. Едни още пият от радост, други повръщат от мъка, а магистратите, както се вижда, ще броят купени бюлетини. Защото феноменът на тези избори, както биха се изразили собствениците на социологически агенции, станаха именно "купените" гласове. Не че са нещо ново. Когато ни връхлетя демокрацията, за гласове се даваха пакети захар и капачки за буркани, но времето беше такова - пак есен, пак зимнина. И още ред демократични халюцинации. Днес времето е друго и народът знае, че 20 кинта са си 20 лева, каквото и да приказвате. На народа му писна от фискални приказки и той избра кинтите. Двадесетте кинта станаха новата демократична атракция, символ, чието раждане, както се оказа!, си има своя дебел сценарий, наречен Изборен кодекс.
Де що имаше кабеларка пряко предаваше позорното крушение на българския модел на демокрация. За националните телевизии беше въпрос на чест да задръстват ефира си с предизборни сюжети. На палубата на българския "Титаник" (също като в първите два дни на истинския!) цареше необяснимо тържество. Оркестърът свиреше новия модерен джаз, господата клатеха ехидно шапки един срещу друг, а дамите се усмихваха с политически премрежени очи. Само някъде долу, в тъмните пазви на помещенията за емигранти, зловещо бучеше водата на океана, която засега само облизваше сигурната (уж!) твърдина - корпуса. Социолози се чешеха мъдро по главите и се правеха, че не чуват за полицейщината, побоя и други познати открай време по нашите ширини предизборни похвати. Щото самите социолози знаеха, че на пътя има един леден гигант, който няма как да не се сблъска с българския "Титаник". И потриваха доволно ръчички. Защото самият леден гигант имаше очертанията на смачкана на топка банкнота от 20 кинта и за него бронебойни патрони нямаше все още открити.
Най-интересното обаче беше това, че всички единодушно бяха си плюли в пазвата и говореха наляво и дясно, че по тези избори ще има голямо купуване на гласове. Подхвърляха го тихо, други направо обясняваха каква ще е схемата на тази висша държавна уйдурма, а трети даже посочваха и хората, дето щели да го правят. От полицията на Цветан Цветанов, шеф на предизборния щаб на ГЕРБ, обаче си правеха пас. И в Белица, и в Катуница, и в други градове, където освен кинти, прилагаха и шамари. Нейсе... Тук-там арестуваха по някой пишман тарикат и го оставяха в кауша за 24 часа. Подир го пускаха, щото тепърва щяло да се изяснява за какво са му на този пишман тарикат тези суми и списъци на избиратели. Как за какво?! За купуване на избиратели. Не е ли ясно?! Или полицията, ДАНС и не знам кой още са единствените, които не разбраха, че в страната има изградена стройна структура за купуване на гласове?
"Не им се рови - отегчено ми разясни един приятел. - Също като в онзи виц, дето един рекъл на жена си: "Жена, дай да не се дебнем, щото почнем ли да се дебнем - ще се хванем. К'во ще правим тогава?!" Това обяснява онези разклатени ехидно шапки и политически премрежени очи на палубата на българския "Титаник". Демек, всички знаем какви ги вършите, ама дай да не ровим...
Остава все пак въпросът: защо са тези усилия? Защо са тези огромни средства, пръскани по най-различни схеми сред най-различни хора с единствената заветна цел да спечели някой някаква власт?! И то на всяка цена! Има отговор - обществото е болно от прекалено многото власт на партокрацията. Твърде малко са позициите на гражданите - истинските производители и стопани на общественото богатство. Затова е тази лакомия на група хорица, които се представят за наши благодетели и спасители на отечеството.
Дрън, дрън! Тези хорица не дават 5 лева, за да подпомогнат писател, художник или музикант, болно дете или гладуваща старица, а вие чакате за отечеството. Всичките тези "по 20 кинта" те дават, за да се вземат десеторно повече от участието във властта*. Тоест, да бъдат на първа палуба на българския "Титаник". Нищо че така той ще потъне. Тарикатите знаят - от първа палуба най-лесно се хващат спасителните лодки.
Прочие, всичко това, което се случва днес в родината, много ми напомня онова руско селце Васюки, описано от Илф и Петров. Там великият комбинатор Остап Бендер провежда шахматен турнир. На сцената в салона имало надпис: "ДЕЛОТО за помощ на давещите се е дело на САМИТЕ ДАВЕЩИ СЕ."
Така е по Илф и Петров. Така е по Борисов, Плевнелиев и онзи там... Цветанов!

* Странно е, че хора напускат парламента и се връщат по места, за да станат кметове. Очевидно НС вече е изчерпало възможностите за крадене от държавната трапеза. Или ГЕРБ отново нямат кадри!