Оставка, оставка... А после?

Христо ШАРЛОПОВ

Вече втори месец слушаме едно и също: "Оставка, оставка..."
Беше необходимо хора да излязат на улицата, за да стане ясно, че и у нас се е случило гражданското общество, че е нужна промяна, че трябва да се сложи край на порочния наш преход. По това спор няма. А наясно ли сме как и каква промяна ще правим? Покойният Хайтов казваше: едно е да искаш, друго е да знаеш и трето как да го направиш. "Оставка, оставка..." с конкретен адрес: правителството на Орешарски. А после? Обидно е на журналистическо питане към протестиращите да чуваш мънкане: "Ами... Как така?!"
Случващото се сега у нас ме връща към началото на т.нар. преход. И тогава бе наложителна промяната. Направихме я, а после? При първата си среща с Маргарет Тачър тогавашният наш президент д-р Желю Желев получава изключително далновидно прозрение: знаете какво трябва да разрушите, но не знаете с какво да го замените (перифразирам).
Съотнесено към основния за страната ни отрасъл - селското стопанство, това означава да ликвидираме земеделските кооперации. Направихме го по най-позорния начин, без да сме наясно какви производствени структури ще създадем. Светът вървеше към уедряване на земята, ние поехме в обратна посока - раздробихме я на над 22 млн. парчета. Такава глупост никой здрав разум не можеше да допусне. Сега на всички са известни резултатите. Благодарение на кооперирането бяхме достигнали най-високата степен на обработване на земята в света. И станахме най-големият износител на плодове и зеленчуци в Европа. А сега, в средата на лятото, ядем вносни, безвкусни домати.
"Оставка, оставка..." Веднага... Хаби се обществена енергия без яснота. Ако се случи, какво ще стане? Дали няма да е като преди? Нека този път постъпим по-мъдро.