На доброто - двойно, на злото - тройно

Тази поговорка от златния фонд на нашия фолклор казва, че щедрият човек заслужава да му се върне двойно от доброто, което е дал на хората, а на лошия - Съдбата тройно да му даде от онова зло, което е сторил! Така отсъжда народът!
Събрали сме се приятелки на раздумка в "Макдоналдс". Не ги любим много тези заведения, но така се случи. Там бабите и дядовците водят внуците си на почерпка. Децата обичат пържените картофки, бургерите, но най-вече се радват на изненадите и подаръците, които съпътстват детското меню. На съседната до нас маса достолепна баба е довела четирите си внучета. Тя е отрупала масата с лакомства и децата се справят добре с тях. Бабата сияе, гледа ги с възхитен поглед и нищо, ама нищичко не си взима! Не опитва дори едно картофче! А внуците не я канят и никак не се притесняват от това!
Гледам този "театър" и неволно пред мене се явяват очите на други баби и дядовци, които посетих в един дом за възрастни хора. Там всички мебели бяха чисто нови, хубави. Стаите блестяха от чистота. Похвалиха ми се, че персоналът се грижел много добре за настанените пенсионери, те са доволни. Но очите им, очите им ме поразиха! Каква мъка, каква тъга, какво отчаяние! Боже, тези възрастни мъже и жени от дома също са угаждали на деца и на внуци, както бабата на съседната маса! И като нея са се хранили само от това, че децата са били задоволени! А сега в дома се чувстват самотни, изхвърлени от живота.
В трудовете на нашия голям психолог проф. Генчо Пирьов, който си отиде от нас на 100 години, пише, че хората се чувстват най-добре, когато съвместно съжителстват няколко поколения. Тогава те взаимно си помагат. А и подрастващите най-добре се възпитават, когато виждат, усещат, осъзнават, че има съгласие, разбиране, почит и уважение между деца, родители, деди.
Само че дойде време, когато младите не могат да понасят възрастните! Искат от тях само материална помощ, искат им жилищата, парите, настояват старите да се грижат за тях, за децата и за внуците си, но не желаят да отвръщат със същото. Настани се нетърпимост към майките и бащите, към дедите! И защо стана така? Къде отидоха добродетелите ни? Ние ли сме виновни, че прекалено се раздаваме, че прекалено угаждаме на децата си? Че ги осигуряваме и хрантутим, докато сме живи? И ето я отплатата: "Вървете в старчески домове и не ни пречете!"
 Знам, че в напредналите страни е така прието - старите хора да се оттеглят в специални домове. Златни да са тия домове - пак в тях са само възрастни хора. Няма детска глъч, не се чува детски смях. А човек като остарее, живее повече с радостите и тревогите на младите. Иска му се да се разприказва с тях, да го развеселят, да го уважат с внимание, да му поискат помощ и съвет. Но днес в нашето общество се настани раздялата, враждата между поколенията. Това пакости както на възрастните, така и на младите. Всички губят - и старите, и младите!
Кой раздели, кой разкъса поколенията? Ето - за виновниците е тази златна поговорка. Каквото са направили с близките си - двойно и тройно да им се върне! А на младите е добре да се напомня: "Ние бяхме като вас, вие ще станете като нас!"