Истинската наука е начин на съществуване

Проф. Никола Малиновски
председател на Общото събрание на БАН*

Много бих искал, като всяка година на този ден, да се поздравим с нашия празник и да си кажем няколко тържествени слова. Но си признавам, че ми е трудно. Годината, която измина от предишния 24 май, никак не беше лека за Българската академия на науките, а в момента цяла България преживява може би едни от най-сложните времена за последните 23 години.
Тези дни, когато обществото ни се опитва да се настрои на празнична вълна, насред изборни страсти, ще кажа няколко думи за един друг избор, който ние с вас и с колегите ни от университетите сме направили и продължаваме да правим - избора да се посветим на знанието. Този избор ние правим не веднъж на 4 години, а буквално всеки ден и всеки час. И както преди 112 години българинът с "Върви, народе възродени" е прогледнал в бъдното, така и ние - учените, искаме да гледаме в бъдещия ден на България. Защото знанието винаги служи на бъдещето и защото нашето верую е, че без науката идният ден ще бъде ден на мрака, а не на светлината.
Науката е слънце за зрящите и ние на всеки 24 май си пожелаваме нашите политици да престанат да бъдат слепци и да прозрат най-сетне, че "народността не пада там, гдето знанието живей". Днес науката у нас съществува в условията на мизерия, българската държава инвестира за научни изследвания най-ниския процент от брутния вътрешен продукт сред всички държави в Европейския съюз. Европа инвестира средно 2% за наука и иновации, ние - 0,2 процента, 10 пъти по-малко. Разчитаме най-вече на чуждестранните договори за финансова подкрепа на изследванията ни. Без тях много научни дейности не биха могли да просъществуват. Но няма и не може да има държава в света, чиято основна научна институция да разчита на чужбина, за да се издържа. Трябва сериозно да ни тревожи фактът, че науката в България - област на особено важен обществено полезен труд, е с твърде голям спад в броя на работещите. От няколко години сме на последно място в Европа по брой учени на глава от населението. Няма нищо успокояващо в това, че много наши учени заминават за чужбина, за да търсят по-добри условия за работа и за живот. Още в миналия век Сава Филаретов е казал: "Трябва ний първи сами веке да почитаме себе си, че тогава да чакаме почит и от други народи". Никоя национална наука не се прави в чужбина. Вечното "Върви, народе възродени!" трябва да звучи най-силно тук, в нашата мила родина, и не само един път в годината.
Не сме се предали и, надявам се, няма да се предадем. Българската академия на науките продължава да е водеща в повечето области на науката, продължава да печели успешно европейски проекти, да държи все още високо летвата на научното качество и на подготовката на висококвалифицирани млади учени и с това доказва, че и бедният може да има достойнство!
Убеден съм, че ние - всеки един от нас - трябва да правим всичко, което е по силите ни, за да накараме политиците да следват политиката на Европейския съюз за наука, като приоритет на приоритетите. Истинската наука не се измерва с доцентска или професорска титла, а е начин на съществуване. Наша задача е да възпитаме, да подкрепяме и стимулираме наши следовници сред младите таланти на България, които трябва да получат шанса да работят за страната си и в страната си. Ето затова призовавам политиците - каквито и политически трудности да занимават умовете им, да не пропуснат представянето на оперативна програма за наука в Брюксел, защото ако и в новия програмен период България - единствена в ЕС, проспи възможността да има оперативна програма за наука, всякакви шансове на страната за догонване на останалите страни в европейската общност ще бъдат изгубени.
Това, че науката у нас е поставена в условията на трайна мизерия, има пряко отношение към западането не само на икономиката, но и към загубата на ценностите и на духовността в нашето общество. В критични моменти духовността винаги е помагала за спасението на България. През днешната тежка криза отново отправяме взор към непреходните опори на духовността ни, към знанието и мъдростта, заложени в надеждата за ново възраждане. Ако се примирим, много скоро вместо "Напред, науката е слънце", на нашите деца ще им остане само едно "Оле, оле" след футболните мачове. Или един терминал на софийското летище.
Днес целият български народ е седнал пак на чиновете в поредния урок по история. Историята е строг учител и съдник. Изпитва всеки ден и оценява строго на края на срока. Искам да вярвам, че тези, които сега сядат на първите чинове на държавата ни, ще бъдат надарени с духовна сила и плодотворен ум и заедно с милионите българи зад себе си ще ни изведат от общонародната беда към тъй жадувания спасителен бряг за скъпата ни България.
24 май е непреходно свързан със съдбата на България и винаги събужда трогателни за всеки българин чувства - почитта към образованието и науката, към книгата и към благородния порив към знанието. Ако загубим тези светли чувства, стремежи и надежди, ще изпаднем в пълна духовна нищета. Да помним това. Честит празник на славянската писменост, на знанието и духовността!    

*Слово на тържеството за 24 май в БАН вчера