Реч за състоянието на съюза

Председателят на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу произнесе вчера за трети път годишна реч за състоянието на съюза - http://bit.ly/QP58PH - практика, която ЕС заимства от САЩ. Особеното този път е, че заради кризата ножът е опрял до кокала. Всъщност по-важно от речта на Барозу беше решението на германския конституционен съд, който трябваше да отсъди дали Европейският механизъм за стабилност и неговият фонд от 500 млрд. евро не противоречат на германската конституция. Двете събития съвпаднаха по време. Барозу започна речта си в 9 ч., дебатът продължи до обяд, а конституционният съд обяви решението си в 10 ч. Дебатът бе прекъснат за кратко от председателя на парламента Мартин Шулц, който обяви, че конституционният съд е отхвърлил исканията на критиците на фонда. Последваха аплодисменти. Решението на конституционния съд може да се резюмира като "да, но", защото запазва контрола на Бундестага върху бъдещи решения. Но ако решението беше "не", според най-авторитетните анализатори това щеше да бъде краят на еврозоната и вероятно краят на Евросъюза.
Но Евросъюзът няма да бъде такъв, какъвто го познавахме. Този път Барозу прояви вероятно максималния политически кураж, на който е способен. И, признавам, на моменти изглеждаше като убеден европейски лидер, не като самодоволен високо платен чиновник, глух за мнението на бедните и гладните.
Напротив, може би за изненада на мнозина Барозу защити социалния модел на Европа, който прави нашия континент различен от всички останали. Без да назовава имена, той порица тези лидери, които напоследък използват кризата като претекст, че ЕС трябва да се откаже от него. Разкритикува и тези правителствени ръководители, които, веднага след като Евросъюзът вземе съвместни решения, се разграничават от тях. Напоследък редица европейски лидери, като например във Финландия или в Холандия, направиха изявления, че Гърция трябва да излезе от еврозоната. Според Барозу по същия начин както Гърция не трябва да се отказва от ангажиментите си да се реформира, така и тези страни не трябва да се отказват от задължението си да бъдат солидарни. Той припомни, че през ХХI век нито една страна в ЕС няма да може да претендира за статут на велика сила. За Германия бяха необходими 155 години, за да удвои своя брутен национален продукт, докато САЩ сториха това за 50 години, а Китай - за 15, каза той.
Барозу нарече пакета от предложения, които представи, "решаваща договореност за Европа". Най-важното в тях е намерението за промяна на европейските договори, които да превърнат Евросъюза във федерация. Не супердържава, подобна на САЩ, но демократична федерация на страни, способни чрез споделянето на суверенитета си да защитават по-добре интересите си.
В основата на промяната на европейските договори е изграждането на икономически съюз, който може да започне още при сегашните договори. Той следва да бъде допълнен от политически съюз, със силна и координирана външна политика и политика на отбрана. За целия този огромен проект Барозу призовава за широк дебат в Евросъюза, който да бъде проведен преди Конвентът - групата на мъдреците - да започне да изработва проекта за европейски договор. Очевидно е, че в ЕС няма да има консенсус в рамките на 27-те, за да се върви толкова решително в тази посока. Затова по всяка вероятност авангард от държави ще бъдат в основата на бъдещата европейска федерация.
Стремежът, разбира се, е в основата да бъдат 17-те страни от еврозоната. Но Барозу се произнесе решително срещу създаването на пропаст между 17-те и 27-те. Проектът трябва да остане отворен за всички страни-членки на съюза, подчерта той. Силните думи, които употреби срещу появилите се напоследък идеи да се създаде отделен парламент за еврозоната, бяха посрещнати с аплодисменти.
Барозу говори и за "проевропейското мнозинство" в Европарламента, в което влизат ЕНП, социалистите, либералите и зелените, което, за разлика от страните-членки, е единно по големите теми, които засегна в речта си.
Аз лично съм приятно учуден от развитието, което забелязвам при Барозу. Особено когато не чете предварително приготвен текст, той изглежда доста убедителен. Вероятно го е окрилило и решението на германския конституционен съд. А може би Барозу иска да бъде преизбран за трети мандат, ако Европейската народна партия отново спечели европейските избори. По този въпрос впрочем той също имаше предложение - нека всяко политическо семейство да назове своя кандидат за председател на Еврокомисията преди началото на кампанията за европейските избори през 2014 г. Във всеки случай Барозу вече е отворил интернет страница, в която събира предложения за бъдещето на Евросъюза - http://bit.ly/NYO4Me. Сигурен съм, че новият стар лидер на ПЕС Сергей Станишев също ще играе важна роля в бъдещите дебати. Предвид липсата на интерес на сегашния премиер, надявам се бъдещият да ни отсрами като държава.