Държавата може и трябва да обуздае скока на цените

Д-р Радослав Радославов

Доживяхме деня, в който обикновените хора съзнателно протестираха срещу ултраконсервативната икономическа политика на едно правителство, без да са организирани от определена политическа сила, без да са водени от някакъв харизматичен лидер.
Протестът е справедлив и спонтанен, защото през последните 20 години на мнозинството от българите им омръзна непрекъснато да чакат "светлото бъдеще", защото отдавна няма сериозни индикации за скорошен благоприятен изход от сегашната тежка икономическа криза.
Както за всичко, така и за протеста мненията на интересуващите се от тази злободневна тема са най-различни и разнопосочни. В едно от тези мнения беше лансирана тезата, че посоката на протеста била сгрешена, че протестиращите не би трябвало да протестират против цените, а против ниските си доходи вследствие  ниската производителност на труда у нас. Държавата вече не била предишната мощна централизирана, планова машина, която да въздейства ефективно срещу стихийния ръст на цените.
Тази позиция е вярна само донякъде.
Връзката между доходи, цени и производителност на труда е безспорна, но положителната промяна на някои от тези фактори в икономическата система поради нейния инерционен характер изисква доста по-дълго време и много повече организационни, маркетингови  и технологични усилия. Повишаването на производителността на труда и равнището на доходите е неизбежно и необходимо, но достигането им до средноевропейските им нива ще бъде дълъг и продължителен процес. За съжаление това приближаване до съвременните европейски и световни стандарти няма да бъде дочакано както от днешните протестиращи, така и от техните деца при липсата на ясна национална стратегия за догонващо икономическо развитие и безрезерваната му подкрепа  чрез общонароден и общополитически консенсус.
Затова обуздаването на скока на цените с преки и косвени регулатори днес е от първостепенно значение. Вслушвайки се в своя класов инстинкт, протестиращите интуитивно усещат, че в битката срещу ценовите картели, които вилнеят безнаказано, държавните структури не са на тяхна страна, въпреки PR увъртанията на някои от министрите.
Не е вярно твърдението, че в днешните условия държавата не може да провежда активна ценова политика. Тя все още има достатъчно институции, права и механизми, чрез които да озапти всеки представител на спекулантския капитал и да го постави на мястото му. Големият въпрос днес е дали в управляващия и опозиционния политически елит има достатъчно политическа воля, компетентност и  управленски капацитет за преодоляване архаичните догми на пазарния фундаментализъм, за активно противодействие на спекулантските действия на големите доставчици на гориво и енергия, деформиращи пазарния механизъм и накърняващи интересите на масовите потребители.
Някога в далечното минало, в първите години на миналия век, първият антимонополен закон, приет в САЩ, е предвиждал ефективни присъди като затвор до няколко години за управителите на фирми, нарушили правилата на конкуренция - едно от които е съзнателното създаване на ценови картели без необходимите обективни основания.
Не бъде ли извършена сериозна държавна интервенция за стопиране неудържимото поскъпване на живота, напрежението неизбежно ше ескалира и до изборите през есента  ще доведе до невероятна промяна на днешните политически реалности, която няма да бъде в интерес на нито една от настоящите политически формации, крепящи и олицетворяващи дискредитирания политически модел в страната.