Брюксел не сближи позициите на Белград и Прищина

Николай Коев

С диаметрално противоположни позиции напуснаха Брюксел сръбската и косовската делегация в късните часове на 2 април. Всеки пое в своята посока с много дилеми в съзнанието и неизбежно с чувството, че пътят до съгласието е все още сложен и дълъг.
Прилъганите от традиционния и вероятно тактически еврооптимизъм журналисти така и не дочакаха "големия пробив" и с не особено висок ентусиазъм предадоха казионни дописки за различните позиции на Белград и Прищина по конфликтния казус със статута и правомощията на институциите в предлаганото ново формирование в северната част на Косово - Общност на сръбските общини.
Преговорите от осмия пореден кръг, този път в разширен формат с присъствието на първия подпредседател на сръбското правителство Александър Вучич, продължиха цели 14 часа. Разговорите изтощиха всички участници, с което се обяснява и относителната им лаконичност в изявленията. А те се свеждат до следното: сръбската и косовската страна

остават на своите позиции

по отношение на същностните характеристики на статута на евентуалната сръбска общност в Косово. Т.е. Белград настоява за изпълнителни правомощия, независима полиция и правосъдие, а Прищина е категорично против, опасявайки се от прояви на сепаратизъм в сръбската северна част на Косово в перспектива.
Все пак с обигран политически стил Дачич не отрече, че е осъществен сериозен напредък в разговорите и отношенията между двете противопоставени страни са по-добри. Той обаче направо стресира не толкова многобройните еврооптимисти в Сърбия с оценката си, че преекспонираното даване на дата на Сърбия за започване на преговори за членство в ЕС "в случая не е най-важно". Премиерът дори направо заяви, че след сегашния резултат в осмия кръг на разговорите Сърбия трудно може да разчита на старт в преговорите с Евросъюза.
Превърналото се в залог и условие европейско членство на Белград в контекста на преговорите с Прищина дава повод за сериозен размисъл, пък и за закономерна реакция на някои политически наблюдатели. Неоспорим факт е например, че в по-новата си история, считано от 1948 година насам, федерална Югославия със Сърбия в своя състав се стремеше към относително неутрална политика, флиртуваше успешно с великите сили и извличаше максимална полза от това състояние. Да не говорим, че лидерската й позиция на съосновател на Движението на необвързаните донесе на образуваната многонационална и разнолика държава доста средства, които по-късно потънаха в движещите се пясъци на разпада, но и оставиха в наследство по тогавашните критерии нелоша инфраструктура и добра технологична база.
Така че днешна Сърбия явно не се е дистанцирала изцяло от благоприятната "югославска формула" на

балансьор между влиятелните държавни субекти

и не коленичи с протегната ръка към все по-проблематичния Европейски съюз. Показателни са например динамичните й икономически взаимоотношения с Русия, особено в областта на енергетиката, инвестициите от Китай, САЩ, успешното взаимодействие с Италия в автомобилостроенето, преките контакти с редица западноевропейски и азиатски партньори. Ето защо посветените в сръбските дела намират логичен смисъл в думите на премиера Дачич, че в случая (т.е. преговорите с Прищина-б.р.) получаването на дата за започване на преговори за членство в ЕС "не е най-важното". Това обаче не означава, че Сърбия абдикира от перспективата за присъединяване към ЕС, но очевидно на този етап везните все още се колебаят, тъй като на тях са поставени тежки залози, пък и Белград като че ли открива успешни алтернативни дестинации за резултатно сътрудничество.
От премерения дипломатически тон в Брюксел вчера малко встрани остава въпрос, който в един момент може да се окаже най-съществен за сръбско-косовските взаимоотношения и перспективата за постигане на някакво съгласие. Става дума за настръхналата покрай диалога и готова за по-радикални действия компактна сръбска общност в северната част на Косово.
Всъщност възможността от екцесии "на север" с трудно предвидими последици мотивира до голяма степен неотстъпчивостта на Белград в разговорите и настояването му за даване на изпълнителни права на евентуалната сръбска структура в Косово със самостоятелност в областта на полицейските сили и правосъдието. От друга страна, евентуални сръбски размирици пък биха дали аргументи на Прищина да прокламира тезата за сепаратизъм в северната част на Косово и пледира за допълнителни международни сили в тази част на новообразуваната държава. Така че много важен елемент от развръзката на кризата е

поведението на косовските сърби

които виждат своя бъдещ живот на територия със статут на широка автономия. Друг е въпросът, че Прищина е категорично против подобно развитие на събитията и по всякакъв начин ще търси подкрепа от своите традиционни влиятелни поддръжници.
Настроенията на своите сънародници в Косово вероятно добре разбира първият заместник на Ивица Дачич в правителството - Александър Вучич. Неотдавна в емоционален стил той заяви, че няма добро решение за Косово. Закономерно за бившия радикал Косово извън състава на Сърбия е лош вариант, а това становище споделят масово представители на средното и по-възрастното поколение сърби, т.е. тези, които добре помнят бомбардировките на НАТО през 99-та на миналия век във връзка с косовската криза.
Ето защо младият политик и лидер на Сръбската прогресивна партия предложил оставката си на своя министър-председател по време на осмия, поне засега последен рунд от преговорите с посредничеството на еврокомисаря по външната политика Катрин Аштън. Според очакванията Дачич отклонил молбата на Вучич. Но за посветените тази драма в белгийската столица е симптоматична за терзанията на сръбските политици, които могат и да се съгласят с констатацията на журналистите в кулоарите на маратонската среща, която гласи: "Засега е ясно, чи нищо не е ясно". А дали ще продължава да е така, ще стане известно само след няколко дни на предвидената нова сръбско-косовска среща, но вече без арбитража на баронеса Аштън. И тъй като стана въпрос за европейската посредническа роля, по адрес на нея преизпълнените с хумор сърби казват: "...това ни прилича на футболен мач, в който съдиите са привърженици на единия отбор".
"Гласът на Русия"