Философия на лова

Каква е философията на лова? Необятна. Ловът е: емоция, задоволяване на неистова страст, допинг, релаксиране, магия, хоби за сериозни хора, безкраен празник, бизнес, свещенодействие, сливане с природата, любов към животните, романтика, приятелство, комедия и трагедия, вдигане на адреналина, истинска игра, борба, отдаденост, храна за очите, втора природа, връщане към първичността, топъл лаф и сладка глътка, изчистване на съзнанието...
Това са малка част от 120 заглавия в книгата ми "Етюди с въдица и пушка". Съкровенни мисли,
 изказани и доказани от 120 прочути и не толкова известни люде в България. Всичките те са широко скроени и здраво стъпили на земята.
Надявам се в следващите години да се докосна поне до още 120 философии за този древен занаят. Сигурно е, че ще си отида от този свят, без да съм научил още много мъдрости. Може би най-важните?
Скоро един приятел ми каза: "Много ти е лесно. Пуснеш касетофона пред хората и почнеш: "Какво са за теб ловът и риболовът?" Хората се замислят, говорят, записваш умни приказки и книгата готова. Я сега ми кажи какво са за тебе ловът и риболовът?"
Може би е прав за лесното написване на книгата.
Въпросът му ме свари подготвен и отговорих веднага: "Всички тези заглавия."
 Разбира се, че преди да стигна до този кратък отговор, минах през различни етапи. От малък исках да стана ловец, без да мога да обясня защо. Е, може би някъде да съм казал: "Защото искам да преборя баба Меца", но тези мои смели желания, не са запазени в родовата памет. Когато най-накрая грабнах пушката и хукнах по баирите, въобще не съм си задавал този въпрос. През следващите години осъзнавах, че ловът за мене е хоби, след това хъс, опознаване от близо на вечния кръговрат в природата. Там някъде се появиха и първите въпроси за живота и смъртта и т.н. Докато стигна до тези 120 философии.
Ще се опитам да обясня, кое от тях е водещото за мен. Приятелството. Защо ли?
През последните години когато възникне досаден битов проблем, общо взето, го решавам по следната схема.
Жена ми, притеснена: "Развали се пералнята..."
Аз, спокоен: "Ще се обадя на приятел ловец, който разбира..." След време: "Бойлерът не работи..."
Сещам се за адашата Любо Тодоров - колега ловец, който е на ти с електричеството.
Имаш приятел - няма проблем. Инженер съм, но вече не пипам дори отвертка. Всяко нещо си иска професионалиста. Простичка истина.
 Естествено, че се старая да си върна услугата. Ако може тъпкано. Защото приятелите пари не искат. Някой ще каже: "Ама това е принципът на мафията - услуга за услуга" Така е. Само че целите ни на сдружаване са различни.
Колкото до враговете - доверявам се на Хайтов. Малко преди да ни напусне, казваше: "В този свят най-много съм благодарен на враговете. Ако не бяха те да ме уволнят, сега щях да съм пенсиониран горски и нямаше да пропиша... "
Хареса ми тази мисъл и оставям неприятелите ми да ги оправи животът, или да си намерят майстора.
"Плочките в банята... електромерът на тавана..." - продължава през годините жена ми.
"Ще се обадя на един приятел ловец..."
Веднъж жена ми възкликна: "А стига бе! Това ловците сте по-голяма мафия от хомосексуалистите!"
Благодаря й. Поредната философия.