Аман от менторски показалци

    "У нас так принято" (У нас така е прието) и "Так нельзя" (така не бива) - навремето доста се забавлявахме със склонността на руснаците да поучават кое е редно и кое не, изхождайки от собствените им порядки. Е, сега менторите ни са други, Брюксел и Вашингтон ни следят спазваме ли добрия тон на демокрацията. И ние, от страх да не ни размахат пръст, че нещо сме сгазили демократичния лук, често силно се престараваме.
 Задава се първата годишнина, откакто няколко десетки любители на вечерните разходки ритуално изминават разстоянието от Министерския съвет до Народното събрание. Това здравословно занимание ангажира необходимия брой полицаи. Ама че при тези разходки се блокира уличното движение, че ревът на вувузелите, думкането на тъпаните превръща центъра на столицата в панаирджийско сборище, че кметицата не им търси сметка за нарушаването на обществения ред - кой ти гледа тези подробности? Важно е да не би някой в Брюксел да ни укори, че пречим на свободното волеизлияние на гражданите.
Цъкаха европейските медии от удивление какви полицейски кордони са оградили парламента и как свободолюбиви шпицкомандаджии ритат, дърпат и влачат металните прегради. Заслужи място в някаква интернационална класация "Емблематичната снимка за протестите в София" подсмърчащата физиономия на някоя си Деси, придружена с поучителното пояснение "как мирът може смело да се противопостави срещу насилието". Само че пропуснаха да покажат насилието, защото него... просто го нямаше. И за да го няма, та да не би случайно да предизвикаме назидателно размахване на брюкселски палец, стотици български полицаи седмици наред бяха обречени да са жива стена пред развилнелите се борци за... - и те не знаят за какво. Ако изключим, разбира се, евентуалното заработване на надница.
    Менторите от Брюксел и Вашингтон някак са твърде избирателни при набелязването на обектите на демократичните си поучения. Вече месеци наред се констатира, фотографира и тиражира полицейското насилие в Киев. Сякаш по барикадите са невинни девици, а не щурмоваци от крайно десни, антисемитски, фашизоидни групировки. Вашингтон и Брюксел втвърдяват тона, размахват пръст на Янукович и така по парадоксален начин се оказва, че за споменатите ментори в областта на демокрацията истинските демократи в Киев са въпросните щурмоваци.
    Аршинът за демокрация и правопорядък се оказва друг, когато събитията се разиграват не в София и Киев, а в Италия, да речем. Да напомним случая с 20-годишната италианка, обвинена за "сексуално насилие и обида на длъжностно лице" за това, че по време на демонстрация си позволила да си оближе пръстите и после да докосне устните на полицай. За италианското правосъдие това е престъпление, а нашето Деси и другите две хубавици, които нацапаха с червена боя полицаи, се оказват смели радетелки за мир и боркини против насилието.
    Използването на различен аршин за мерене на демокрацията по отношение на Киев е донякъде обяснимо: наследеното от други времена противоборство с Москва. Но за нас, уж равноправни членове на ЕС? Твърде вероятно е при гоненето на медиен ефект да има известно предоверяване на воплите на българската опозиция. Та не друг, а бившият премиер Борисов по едно време не се ли провикна сърцераздирателно: "Бият децата ни!" Странна милозливост у личност, която през 2009 г. гордо сподели пред телевизията как превъзпитавал лицето Стоян Сарийски (Стенли): "Беше гадже на дъщеря ми. И я заварих плачеща една вечер и го набих". Каква еволюция само! И какъв надежден източник на информация за менторите ни в областта на демокрацията.
    Наскоро бе публикуван отчетът на вътрешното ни министерство за 2013 г. От него става ясно, че повече от половината от 61 428 регистрирани престъпления са кражби, 2965 са грабежи. Ръководството на МВР обяви амбицията за по-решителна борба с битовата престъпност. Е, трудно ще стане, ако стотици полицаи бъдат пак принудени да правят живи стени около парламента или да съпровождат вечерните разходки по паветата.