Ако Господ издигне някого, той му дава и сили

- Готов ли сте за обръщението Ваше Светейшество, в онзи смисъл, в който вие го разбирате, митрополит Гавриил?
- Не съм готов, защото не знам дали това е волята Божия за мене, но ако дойде от Господа такава воля, аз ще трябва да приема. Мисля, че това е най-лесното човек обръщението да приеме. Другото е по-сложното - да носи тежестта на това звание.
- Смятате ли, Ваше Високопроесвещенство, че житейският път, който сте извървели дотук, редом с духовния, би бил богоугоден?
- Кой е този човек, който ще каже за себе си, че е живял богоугодно? Стараем се, надяваме се с времето да ставаме по-добри, да поправяме наши грешки от миналото. Пътят към духовното няма край и се надявам на Божията милост към мене, но не бих казал, че с нещо съм угодил на Господ. Надявам се още да имам време да вървя напред и в духовното, и в служението на хората.
- Усещате ли в себе си сили това, което сте направили в Ловчанската епархия, да го сторите и за цялата църква?
- Трябва много повече да се направи. Българската православна църква не е епархия, а голямо поле за действие. Силите са от Господ. Ако Господ издигне някого без той сам да се стреми към този пост, той ще му даде и сили.
- Как трябва да се промени църквата след 24 февруари, митрополит Гавриил?
- Новоизбраният патриарх ще бъде по-млад човек, ще има повече сили и енергия и трябва да ги вложи в полза на Софийската епархия и цялата Българска православна църква. Трябва да направи много и за църквата, и в общуването на църквата с хората. В това отношение в България има много и много неща, които трябва да се свършат.
- Как ще върнете миряните в църквата, като се има предвид какво се случи във висшия клир след смъртта на Негово Светейшество патриарх Максим?
- Господ е казал, че ние трябва да сме солта на земята. Хората имат нужда от сол и трябва да се стараем да бъдем тази "сол", да вървим по този път и тогава наистина ще бъдем приети от хората и ще можем да сме им полезни.