Как смята парите си бедният?

Аида ОВАНЕС 

В какво бихте инвестирали 20-левово увеличение на пенсията си? В лекарства, в хляб и кисело мляко? Или в сметки за вода и отопление? А например 60-левов ръст на заплатата си? В сметките за ток или в обувки и яке на детето? Или ще пестите за тетрадки наесен?

Много българи от години са изправени пред подобни въпроси. А най-трудно стигат до отговорите им хората, които имат възрастни родители и деца. Тогава изборът е най-труден.

Готов отговор под формата на добронамерен съвет ще ви даде всеки, когото срещнете на улицата. Но решението остава ваше.

Немалко хора от вашето обкръжение получават помощи от държавата, но вие не можете да се доберете до тях заради 5 или 10 лева по-висок месечен доход от прага на достъп... Житейска ситуация, позната на мнозина. На десетки хиляди българи, чиято мечта е децата им да получат добро образование, а родителите им да имат сносно качество на живот. 

През пандемичната 2020 г. близо 24% от населението на страната преживяваше под линията на бедност, т.е. с по-малко от 451 лева месечно на човек!

През зимата на 2021-2022 г. около 330 хиляди души (с около 17% повече от предходния отоплителен сезон) получават целева помощ за отопление, която бе над 523 лева. Дали предвиденото от миналото лято бе достатъчна помощ за бедните?

Никой не обещава край на подобни главоблъсканици за хилядите бедни българи. И все пак - проектозакон от миналата седмица дава малко повече надежда. 

Социалните помощи занапред ще бъдат обвързани не с гарантирания минимален доход, а с линията на бедност, както в началото на седмицата писа ДУМА по повод проект на МТСП за изменение на Закона за социалните помощи.

Обвързването на социалните помощи с линията на бедност отдавна се чакаше, тъй като това би разширило обхвата на хората, подпомагани от държавата, а от друга страна - би увеличило социалните помощи. Промените, макар и малко, биха подобрили жизнения стандарт на хиляди безработни, хора с увреждания, самотни родители, сираци, деца, настанени в семейство на близки и роднини или в приемно семейство, възрастни.

Защо гарантиран минимален доход?

Размерът на гарантирания минимален доход (ГМД) се определя административно от Министерския съвет. Гарантираният минимален доход преди години бе нормативно определен размер средства, който да се използва като основа за определяне на социалната помощ. Целта му бе осигуряване на минимален доход за задоволяване на основни жизнени потребности на лицата съобразно тяхната възраст, семейно положение, здравословно и имуществено състояние, трудова и учебна заетост. ГМД навремето бе конструиран с цел измерване на минималната издръжка за живот и се изчисляваше на базата на определен брой жизнено важни стоки и услуги (т.нар. потребителска кошница). С течение на времето този показател изгуби връзка с жизнения минимум. Въпреки това, като по инерция, остана основен показател за определяне на социалните помощи. 

В наши дни ГМД е само разчетен показател без реално икономическо съдържание. Освен това няма обективни критерии, по които да се актуализира ежегодно в съответствие с натрупаната инфлация и с динамиката на другите ключови социални показатели. Това е и причината от години синдикатите да настояват социалните помощи за най-уязвимите да се определят на базата на линията на бедност, а не на ГМД.

От началото на 2009 г. (по време на Тройната коалиция) до 2018 г. ГМД не беше променян и беше 65 лева. От януари 2018 г. нивото му е фиксирано на 75 лева, но и това не помогна кой знае колко на бедните. За сметка на това властта пестеше пари от социални помощи.

Нарушен баланс, измамен спад на бедни

От години България е най-бедният член на ЕС. През последните 12-13 години системно е нарушаван балансът между трите ключови индикатора за благосъстояние - ГМД, линия на бедност и минимална заплата. За периода 2006-2020 г. линията на бедност e нараснала над три пъти (от 135,3 лева до 451 лева), минималната заплата се е увеличила от 150 лева през 2005 г. до 650 лева през 2021 г., т.е. повече от 4 пъти. 

В същото време бедните, които получават месечни социални помощи, са намалели драстично - от 124 635 през 2005 г. на 23 702 през 2020 г., или повече от пет пъти. Това става ясно от данни, цитирани в документи на МТСП. Според експерти в резултат на липсата на механизъм за обвързване на ГМД с други обективни икономически показатели (инфлация, линия на бедност), нараства броят на хората, застрашени от риск от бедност. 

И още нещо интересно: относителният дял на бедните в България през 2006 г. е бил 18,6%, а през 2021 г. - 23,8%. Всичко това по някакъв странен начин убягваше на управляващите около 12 години. 

Предизвикателство е вече отоплението и поддръжката на жилището. Преди дни Росица Макелова от Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ заяви, че 40% от българите (над 2 милиона) изпитват затруднения да отопляват жилищата си, а всеки пети у нас живее със средства под линията за бедност.

ДУМА припомня, че още миналата година от КНСБ настояваха линията на бедност да бъде увеличена и за 2022 г. да стане 460 лева. Все пак, в момента линията на бедност е 413 лева. Според КНСБ стъпките на правителството трябва да са по-смели.

Ако бъде прието предложението на МТСП за промяна на Закона за социалните помощи, ще бъде осигурена по-добра социална закрила на най-уязвимите групи, които се нуждаят от помощта на държавата. Сред тях са безработни, хора с увреждания, деца и възрастни и техните семейства.

Бюджетът

С евентуалната законодателна промяна следващи правителства няма да имат възможност за... шикалкавене и ще трябва да изпълняват закона, а бедните се очаква да бъдат максимално защитени.

Според предвижданията на МТСП необходимият финансов ресурс за обезпечаване на предложените промени неминуемо ще нараства. За 2022 г. в бюджета са заложени 37,739 милиона лева. Но през 2023 г. ще станат 70,313 милиона, през 2024 г. - 105,345 милиона, а към 2025 г. се очаква да са 125,444 милиона лева.

Много или малко са тези пари за бюджета? Времето ще покаже. Но всеки лев от държавната хазна, отишъл за бедните, със сигурност ще има сериозна възвращаемост за обществото.