С бялото знаме на кризата

Тотално объркан човек, който се чуди на кого вече да прехвърли вината. Така изглеждаше Борисов в последното си интервю по Би Ти Ви. Капитулирал пред собственото си его, готов и на коалиция, и на опозиция.
"Да поемеш управлението на България в следващите месеци и години в тази криза е самоубийство за всяка партия. На мен ми се падна да управлявам в най-жестокото време, когато се разсипват държави... Много лошо ще стане в следващите години", реди бившият Първи.
Ах, тази криза! Тази любима дъвка, която взе да служи за универсално оправдание на всичко несвършено или на нежеланието да бъде свършено. А нали уж излизахме няколко пъти от нея от 2010 година насам?
Интересно тогава защо толкова много "самоубийци" се натискат да управляват? Вероятно всеки има някаква своя рецепта за решаване на проблемите. Но не да вземе властта, за да я използва за лично и партийно облагодетелстване, а да се приземи, като изпълнява това, което искат хората.
Самоубийство ще е, ако някой си прави тънките сметки да продължава да действа, както досега - това наистина е кауза пердута. Така проблемите на държавата не се решават, напротив - това говори, че няма държава. Или че тя е превърната в частна феодална губерния, която само пречи и мачка когото срещне по пътя си. А когато всичко е обсебено от една преяла с власт група, никой друг не прави бизнес, нищо не работи, не мисли за бъдещето, не планира, а живее ден за ден.
Струва ли си да припомняме в тази връзка и за откровената кражба на бизнеси в последните години чрез префинения натиск от постоянни данъчни проверки, за раздаването на обществени поръчки на близки обръчи от фирми, забавеното с месеци връщане на ДДС и други плащания на държавата към бизнеса, което пък увеличи до невиждани размери междуфирмената задлъжнялост по веригата. Чудно ли е тогава, че по последни данни на статистиката фирмените дългове вече надхвърлят колосалните 200% от брутния вътрешен продукт? Че дори големите държавни предприятия продължават да трупат загуби, а малкото останали печеливши  свиват финансовите си резултати. И като краен резултат - фалит на над 300 000 фирми за последните 4 години и над 400 000 нови безработни. Всичко това - на фона на замразени доходи и растяща инфлация.
Такава е истината за българската криза. Чието въздействие определено щеше да бъде омекотено, ако имаше поне елементарна почтеност в управлението и бизнес среда, която стимулира, а не задушава инициативата.
И в Европа има криза. И там е трудно, падат правителства, идват следващите. Но има и правила и закони. А да управляваш, както казват мъдрите хора, си е цяло изкуство. Но у нас нещата вече са толкова изкривени, че всичко върви ръка за ръка с определена доза морална недостатъчност. Именно тя дава лекотата, с която човек може винаги да прехвърли собствената си отговорност и вина върху някой друг, да казва на черното бяло и да лъже, без да му мигне окото. А когато бъдат изобличени, подобни хора не се свиват, напротив - стават още по-нагли. В нормалния свят те трудно биха си пробили път в политиката. В България обаче стигат до върховете на държавата. Е, няма такава държава! Наистина няма!