От редактора
Призванието да си поет
/ брой: 227
Бедни ми, бедни, многострадални поете! Пак е твоят празник. Какъв подарък си направи? Успя ли да измолиш от богат спонсор (защо забравихме българската дума "спомоществовател"?) малко парици, за да издадеш стихосбирката си, която после да раздадеш на близки и приятели? И кому рецитираш своите стихове, докато народонаселението в шамански унес повтаря припева на поредното чалга парче? И въобще намираш ли време да пишеш стихове, докато работиш на две-три места, за да свържеш двата края? Съумя ли да излееш душата си върху белия лист, открадвайки скъпоценни часове от съня си - било сутрин, било вечер? Нали стиховете с душа се пишели. Или вече продаде душата си на дявола, на жълтия дявол? И дали все още се надяваш света да промениш със своите стихове?
Основният упрек към поетите е, че все били неразбрани. Че все в облаците летели...
Бъди, поете!
Защото имаш призвание. То е в Ботевото прозрение, че "тоз, който падне в бой за свобода,/ той не умира", когато робски търпим. То е във Вапцаровата вяра в утрешния ден, когато сме загубили усещането за настоящето. То е в Гео Милевия и на останалите септемврийски поети протест срещу терора и потискането на свободата, когато страхът сковава. То е в Смирненската съпричастност към бедните и онеправданите, когато сме запленени от лъскавите витрини на моловете. То е в Дебеляновия скръбен копнеж по родния дом, когато все повече се обезродяваме. То е в Яворовата чиста обич, когато всички говорим само за секс. То е в Лилиевия копнеж към природата, която ние алчно унищожаваме. То е във Вазовата чиста и възторжена обич към България и всичко българско. То е в Славейковата философия да бъдем силни, когато се чувстваме слаби и безпомощни.
Преди време един известен наш поет с болка сподели, че мисията на поезията да промени света била силно преувеличена. Не знам дали е така. Във всеки случай трябва да опитаме. От нас зависи.
В началото бе словото. Така ще бъде до края. Дали обаче написаното ще остане, зависи от теб, поете! Дали това ще бъдат стихове или просто думи. Думи, разпиляни по вятъра.