Победата ми дава увереност и смелост

Магдалена Стефанова е родена на 14 август 1989 г. във Враца. Завършила е ПМГ "Акад. Иван Ценов" с профил "Биология и химия". В момента е студентка в четвърти курс в специалността "Финанси, счетоводство и контрол" с преподаване на английски език в УНСС в София. Победителка е в първия конкурс "Студент на годината" в УНСС. Владее английски език.

ЦИТАТИ
"Българите трябва да имат повече самочувствие, че са граждани"
"Образованието ни има нужда от повече инвестиции"

- Магдалена, ти си победител в първия конкурс "Студент на годината" на УНСС. Какво те привлече да участваш?
- Стори ми се интересна идея. Действително конкурсът се провежда за първи път и се превърна в предизвикателство за мен. Първоначално мислех, че има толкова много хора с успехи и няма смисъл да участвам, чудех се дали съм конкурентоспособна, но накрая реших да подам необходимите документи. Написах кратко есе за представяне и резюме на постиженията си.
- За спечелването на надпреварата организаторите изискваха от кандидатите високи постижения в научната, културната, спортната и други дейности, свързани с образователния процес на национално и международно равнище. Какви са твоите успехи?
- Още от времето, когато бях ученичка, имам успехи в литературни състезания, печелила съм конкурси за есета. По-значимите ми постижения са от студентските години. Кандидатствах и бях приета за участие в програмата "Младите лидери на България" на фондация "Америка за България". През летните месеци заминах за Бостън и Ню Йорк, в интензивна MBA програма по предприемачество. След това прекарах една академична година в американски университет. Там се чувствах чудесно - бях завладяна изцяло от стремежа за знания. Средата предразполага към задълбочено  учене,   осмисляне на прочетеното, за да се представиш и успешно на изпитите. Допълнително се занимавах със създаването на студентска организация. Именно това беше сред основните неща, които допринесоха за по-лесното ми приобщаване, адаптиране към американския начин на живот. Имах възможността да създам нови приятелства, а с много хора и досега поддържам връзка.
Миналото лято пък спечелих конкурс за есе на китайското посолство. Кандидатствах и за лятно училище в Англия и бях сред тримата финалисти, но не спечелих. Сред останалите постижения, които явно са наклонили везните в моя полза по време на конкурса "Студент на годината", е и успехът ми в университета, който също винаги е бил висок. Последната година дори е отличен 6.  Истината е, че винаги са ме привличали предизвикателствата, шансът да се изявя, да покажа знанията си. Не се страхувам от трудностите.
- Такъв ли е младият човек на България - амбициозен, устремен към преодоляване на предизвикателствата, безстрашен за трудностите?
- Има хора, които се страхуват, и други, които виждат в борбата с изпитанията  възможност за развитие и себедоказване. Много от връстниците ми остават в България, защото средата е по-свободна и им дава шанс да реализират себе си, без да се съобразяват със стриктни граници. Могат да правят завои в живота си в търсене на интересното.
- В чужбина свободата не е ли по-голяма?
- Там просто е по-сигурно. Полагаш повече усилия, но е по-вероятно да получиш съответната реализация. Нещата са по-прозрачни, уредени. Дано и нашата страна вземе малко от реда, характерен за други държави.
-  Една от целите на конкурса е повишаването на самочувствието на студентите, ти имаш ли нужда от повече самочувствие?
- Победата ми даде увереност и смелост, не толкова самочувствие. Сред осемте финалисти имах конкуренция. До последно не знаех, че ще бъда избрана.
- Смяташ ли, че призът ще ти помогне в търсенето на работа? Тя е основният проблем на младите у нас. Според някои безработицата във възрастта до 29 години достига до 30 на сто.
- Едва ли победата ми ще помогне в по-лесното търсене на работа. Аз съм на мнение, че ако човек е достатъчно квалифициран, за него професионалната реализация не е проблем. Будните хора, които са в час с изискванията на съвремието, не срещат трудности в тази област. С проблеми обаче могат да се сблъскат студентите, които не са имали достатъчно мотивация по време на следването си. Някои се разконцентрират, тъй като им се налага да работят още от началото на обучението си. Изисква се много упоритост и труд, за да се съчетае учене и работа. Стои и въпросът със заплащането на труда на квалифицираните професионалисти. За много млади хора проблемът идва и от съпоставката на заплатите на специалистите със същите позиции и знания в чужбина. Важен момент е и доколко специалностите, с които те излизат от висшите учебни заведения, отговарят на търсенето на пазара на труда.
- Къде е ролята на държавата в тези отношения?
- Нейната роля според мен се ограничава до осигуряването на добро образование и развитие. Не е необходимо тя да намира работа на всеки.
От друга страна, често ставам свидетел на разговори и оплаквания, че работодателите хем търсят млади хора, хем с повече стаж. Затова  държавата трябва да окуражава и да намира начини да осигурява стажове на студентите по време на обучението им. Така пък работодателите ще имат едно легитимно доказателство, че служителят знае какво е реална работна среда.
- Стана дума за образованието у нас. Приемаш ли твърдението, че качеството специално на висшето ни образование върви надолу?
- Моята позиция е по-различна. Аз смятам, че качеството на обучението като цяло зависи от качеството на преподаването. Ако един преподавател обучава с ентусиазъм и мотивация, то няма как да се говори за ниско равнище. От друга страна, трябва да се изтъкне и нуждата от по-големи инвестиции, които ще направят образованието по-конкурентоспособно. Макар че за цената, която плащаме в момента, образованието и сега е конкурентоспособно.
- Проблем ли е според теб, че днес на практика всеки може да стане студент?
- Действително в търсене на допълнително финансиране много университети допускат твърде много студенти. Може би влизането във вуз трябва да е малко по-трудно, но и изходът не бива да става непосилен. Не е нужно да се изпада в крайности, защото при трудни входни изпити хора, които заслужават, няма да могат да учат. Ако пък е твърде лесно влизането във вуз, средата ще е по-лоша. Вярвам, че ако младият човек види смисъл в образованието си, той ще положи и повече усилия. 
- Ти явно си свикнала да полагаш усилия, ведър и ентусиазиран човек си. Накъде смяташ, че ще те заведат амбициите ти?
- Може би трябва да бъда още по-амбициозна. След 15 години искам да мога да се обърна назад и да видя, че съм доволна от себе си, от реализацията на мечтите си, да видя, че съм съхранила достойнството си. Надявам се да съм изградила спойка между духовен живот и добро материално състояние. Смятам, че това мога да го постигна и в България. Тук също има много възможности. Добре е българите да осъзнаят нуждата си от повече самочувствие, че са граждани на държавата си. Фактът, че плащаш данъци, ти дава права и е редно да ги търсиш. Ако човек се обрече на неинформираност, не може да обвинява друг. Сам трябва да си отговорен за себе си.