Всеки ден не е Великден

Какъв велик ден днес!
Щастието се стовари върху Петров още сутринта. Качи се той в автобуса и какво вижда? Билетче! Пътувал добър човек и като пристигнал, оставил го. И друг с него да се повози. Скочи Петров, грабна го, щото и друг към билета се бе устремил. Изпревари го Петров, прибра си го! Ще кажете кво толкова? Стотинки! Ама нали знаете какво е казал за тях Рокфелер? Оня с ябълките? Казал е: "Уважавайте цента! Милионите се състоят от центове!" А центът какво е? Центът това е то американската стотинка. Щото американците - велики, велики - ама и те стотинки имат.
След това Петров отиде да плати телефона. Вкъщи, като говорят, за всеки разговор на един лист по чертичка слагат. Прави след това изчисленията Петрова, измъква Петров от един чорап в гардероба, в него семейството държи авоарите си, колкото трябва и плаща. Носи сега Петров осемнайсет лева сметките си с телефонаджиите да разчисти, а там какво? Там му искат само единайсет! Жена му грешно направила сметката и сега, хоп, цели седем лева Петров назад прибира. Ще кажете: "Голем праз! Седем лева!". Седем лева, ама питайте го министъра, дето отговаря сега за доходите! Ми той три месеца по телевизиите обяснява като каква огромна правителствена грижа ще бъде като правителството със седем лева пенсиите дигне!
Обаче най-великото се случи някъде към три. Звънна телефонът и жена го попита бил ли е вчера на покупки в супермаркета.
- Бях! - обясни Петров. - Взех една "Пършевица"!
- Честито! - поздрави го с обич жената. - Вие сте едномилионният купувач в нашия магазин и печелите "Ситроен"!
- Какво печеля? - едва не припадна Петров.
- "Ситроен"! - отвърна жената. - Долу чака такси, трябва да дадете на таксиста триста лева, за да ви го докараме от Сточна гара!
Измъкна Петров триста лева от онзи чорап, слезе по чехли на улицата, даде триста лева на таксиста, попита го:
- Кога точно ще я докарате!
- Ми кога? След половин час!
Колата не дойде нито след половин, нито след четири часа. Дойде касиерка от пощата и се разплака - грешен бутон натиснала на компютъра, цената за телефона не била единайсет, а осемнайсет лева. Като приключвала касата, открила грешката. Върна й Петров седемте лева, на които толкова се радваше сутринта и понеже ситроенът все не идваше, изтича до супермаркета да пита защо се бавят. Там здраво се посмяха и го посъветваха да се обърне към органите - тарикати върлували, много хора били измамили и, ето, той е един от тях...
Прибра се Петров, седна до прозореца и го обзе печал - колко жалко е щастието на обикновения българин! Билетче за автобус и ситроен, който никога няма да пристигне! А след това звънна телефона. Обаждаше се жена му. Паднала току пред "Пирогов" и си счупила крака. Да дойда да я взема, щото вече са я гипсирали. Тръгна Петров да си я прибере и докато пътуваше, знаете ли какво си мислеше?
- Какво щастие все пак! Друг ще се потроши някъде из Пирин, та да го свалят с хеликоптери и после цял живот да се разплаща със спасителните служби, а жена му пада току до "Пирогов"!
И знаете ли какво още си помисли Петров? Помисли си:
- Велик е българският народ! Страхотни поговорки е измислил. Ето например тази: "Всеки ден не е Великден"! Какво щастие, че наистина не е!