Някои въпроси около вота в чужбина

Цялото население страда от резултатите от изборите, всеки по различни причини. С пълно основание обаче всеки се пита и докога така ще я караме - с ниска избирателна активност и в България, и в чужбина. Междувременно възникнаха и други питания. За държавния харч за изборите. И тук не включваме субсидиите на партиите, които успяха да спечелят места за депутати.
Изборите струват почти 26 млн. лв., с цели 5 млн. лв. повече от предишните, стана ясно от публикувани данни в българската преса. Тези за Европарламента струваха близо 2 млн. лева по-малко (23,8 млн.). Предсрочните избори за НС миналата година бяха още по-евтини - 21 млн. лева. С промените в Изборния кодекс депутатите заложиха нови дейности и това оскъпява вота, оправдаха се те. Цели 5 милиона повече! А колко ще струват следващите, питат избиратели и данъкоплатци. Редно ли е така ангро да се харчи, при положение, че у нас изборите съвсем не са на 4 години, а вече година през година?
Как са използвани тези 5 млн. лв.? ЦИК увеличила с 20 лв. заплащането на членовете на секционните избирателни комисии. Шефовете на СИК получили еднократно по 91 лв., а членовете на комисиите по 75 лв. Други 50 000 лв. са отишли за членовете на районните избирателни комисии. ЦИК е поискала и повече пари за медийни пакети за партии и коалиции.
Тази година бяха открити двойно повече секции в чужбина - 428, в сравнение с миналата година (211). Само във Великобритания бяха 41 - с 30 повече от миналата година. Това бе втората държава след Турция с най-голям брой секции. Причината беше, че докато миналата година секция в чужбина се откриваше срещу 100 заявления, тази година 40 бяха достатъчни. Въпреки тези усилия да се свият критериите, за да може повече хора да гласуват, огромна маса българи на Острова не гласува. Иначе в интернет се създаваше илюзия, че се гласува повече, отколкото в България, заради публикувани снимки на опашки пред секции в Лондон.
При това решение да се открият много повече секции очевидно е желанието да се похарчат повече пари. Очевидно е, че в посолствата не достигаха хора, които да бъдат изпращани в съответните градове. При изборите в чужбина партиите често нямат представителство в огромната част от изборните комисии, за разлика от тези в България. В комисиите влизат доброволци, които трудно се намират. Мнозина са дълбоко разочаровани от миналите избори и не дойдоха до урните на този вот. Българите в чужбина може и да работят здраво, но не са възприели особено доброволстването като принцип, все мислят, че хората в комисиите имат някаква голяма далавера, щом се ангажират. Истината е, че нямат. По-скоро организаторите доброволци губят солидна част от личното време в имейли и телефони с Външно в процеса на откриване на секция.
Също така обаче истина е, че министерството похарчи

страшно много пари по откриването на секциите

за наем на зали и командировани чиновници. Би било добре, ако Министерството на външните работи публикува подробно как са похарчени получените за изборите средства.
За организация на вота зад граница имало международен пресцентър. Според публикации в медии Външно е получило 1.2 млн. лв. при 710 000 лв., дадени на парламентарните избори през 2013-а, и 900 000 лв. отчетени разходи на евровота. Появиха се твърдения, че министерството е изпратило над 900 души от София в чужбина. Добре би било МВнР да даде гласност колко хора са командировани, къде и на каква сума възлизат техните разноски. 
Секциите се ръководят от доброволци, но съвети за организацията и надзор получават от посолството. Задължително във всяка секция има поне по един пратеник от посолството или директно от България. Да вземем например английския град Норич. Миналата година там за пръв път беше открита секция. Посолството командирова двама сътрудници. Доброволци организатори намериха безплатна зала. Тази година дойде пратеничка от външното министерство в София. Поразително е, че министерството отделя 500 паунда бюджет за двудневно наемане на зала, в която да се проведат изборите. Тъй като безплатната зала не можа да се ползва по независещи от доброволците причини, министерството плати 400 паунда за зала в скъп хотел. Можем само да си представим колко скъпи зали в хотели са били наети във всички страни, където се откриха допълнителни секции в изобилие. При положение, че има и доста по-евтини зали към училища например. Съвсем не е ясно дали има политически мотив в тези харчове. Възможно е и да има хора, които са си правили тънки политически сметки. Очевадно е обаче, че държавата си хвърля парите на вятъра, харчи с широки пръсти и после се оплаква, че няма пари в бюджета.
Избирателите се питат докога ще пада прагът за секция - нима на следващите избори вместо 40, вече ще е достатъчно да се регистрират 20, 10, 5 души? А може би навсякъде, където има и един българин, ще се разкрие секция, специално за него? Във времена, когато българското население живее в недостиг, хиляди левове бяха похарчени за самолетни билети, наеми на скъпи зали, командировъчни на кадри от София. А можеше тези пари да бъдат разпределени за нужди на най-уязвимите слоеве от населението.