Летописец на ХХ век

Арх. Плама Николова

Искам да разкажа за баща си Димитър Осинин - такъв, какъвто го помня от ранното си детство, и такъв, какъвто успях да го опозная през дългите години на нашето съжителство.
Баща ми беше си поставил няколко основни цели в живота: да възкреси уникалното народно творчество, да възпее родната природа, да съхрани чистотата на българския език. И всичко това - с оръжието на художественото слово. За тях той успя да преброди с раница на гърба всяко кътче на България - планините, плодородните поля и преди всичко местата, тясно свързани с нашето историческо минало. Не познавам друг човек, по-дълбоко свързан с природата от баща ми. Тя беше за него едва ли не нещо одушевено, имащо свой живот и безкрайно необходимо. Цялото му творчество беше пропито с любов и възхищение към нея. За него тя беше не само красота, но и национално благо, което трябва да се защитава от всяко посегателство.
Баща ми притежаваше удивителна работоспособност. Но всъщност беше винаги вдъхновен от нещо. Диапазонът на неговата литературна дейност беше много голям и разнообразен - поезия, пътеписи, народно творчество, български език, историческо минало. По характер той беше малко самотен, вглъбен в себе си, мълчалив и мечтател. Имаше малко приятели, но истински. Понякога го спохождаше тъй наречената от него мирова скръб. Такива моменти, особено по здрач, подхранваха неговото творчество. Но въпреки наглед кроткия си характер той беше борческа натура. Определен период от неговия живот беше посветен изцяло на борбата за един по-добър свят.
Макар и необщителен, през дългия си живот той контактува с немалко обществено изявени хора - Николай Райнов, Христо Ясенов, Христо Смирненски, Николай Хрелков, Сава Гановски, Михаил Арнаудов, Петър Динеков, Христо Вакарелски...
Когато преценяват литературната и обществената дейност на Осинин, критиците обикновено забравят или недооценяват приноса му за увековечаване подвига на Христо Ботев и неговата чета. Идеята да се проследят събитията от Козлодуй през Вола до последната битка и гибелта на четниците над местността Рашов дол, се поражда у него още през 1931 г. и продължава до 1980 г. През 1946 г. той предлага на Камарата на народната култура пътят, описан от Захари Стоянов, да бъде очертан на самия терен. През 1949 г., във връзка със стогодишнината от рождението на Ботев, като секретар на Общонародния комитет Осинин организира цялата дейност за превръщането пътя на Ботевата чета в национален паметник. Издигнати са 55 високи издялани камъка със съответни надписи върху тях, засадени са дълготрайни декоративни дървета и така се създава Ботевата алея. Осинин многокрано предварително минава по тези исторически места, издирва оцелели спомени сред населението, за да постигне максимална автентичност на това най-вълнуващо свое дело. Мислите и чувствата си по този повод той изразява в художествения очерк "През тиха бяла Дунава".
Народното творчество заема особено място в живота на Осинин. Той обикаля цялата страна, събира, оценява и систематизира хиляди народни песни и ги прави достояние на обществото. Открива още живи народни певци и поощрява млади таланти. От 1936 г. насам написва поредица от книги - "Любовни народни песни", "Заплакала е гората", "Душата на българин", "Битови народни песни" и др. Идеята му е за едно голямо, 20-томно издание. За неговото осъществяване той води 22 години изтощителна борба. През 1963 г. идеята се осъществява, макар и в 13-томник. Освен Осинин като главен редактор в него участват видни наши фолклористи.
Съборите за надпяване са друга страна от дейността на баща ми. Той възражда идеята за съборите и ги възражда. Той е организатор на първия събор в Копривщица и участник в последвалите, които продължават и до днес.
И до днес пътеписите на Осинин могат да развълнуват всяко българско сърце, защото са едно достоверно, емоционално пътуване по нашата земя ненагледна, едно синовно преклонение пред хубостта на нашата природа - "Срещу Огоста", "Там, дето шуми Бързия", "Каменна приказка", "Житата пътуват" и др.
През годините Осинин развива огромна публицистична дейност. Публицистиката винаги е била негов траен "нерв". Около 1000 статии по литературни, общокултурни, художествени и обществени въпроси са пръснати в периодичния ни печат. Особено скъпа, но и болезнена си остана за него темата за чистотата на българския език.
Макар в едно изречение, но не мога да пропусна и преводаческата дейност на баща ми, между другите имена са тези на Кнут Хамсун, Стриндберг, Гьоте, Максим Горки.
Осинин, вече на 90 години, остана все така бодър и работоспособен - с ясна мисъл и бликащи нови идеи. Освен основната си дейност - пътеписите, той остави незавършена поема за своя живот, няколко папки с поезия, подготвени за печат, над хиляда писма, стотици бележници, в които е отразявал свои ценни мисли и впечатления от всекидневието. Почти няма област, в която той да не е проникнал и дал своя принос. Взискателен към себе си и недоволен, че не е успял да осъществи всичко, което го вълнува и което е набелязал като цел, той работи до последния миг с нестихващо трудолюбие, защото природата му беше дала и това благо - да запази докрай свежа памет и бистър ум.
Осинин докрай не забрави, продължи да посещава и възпява своя роден край. Затова и неговите земляци си спомнят за него и в знак на почит му издигнаха бронзов паметник в родното село Бяла речка.
Необхватното литературно наследство на Осинин - повече от 35 огромни кашона, беше предадено като дарение на националния държавен архив. Част от него се съхранява и в музея на българската литература. Изложбата по повод 120-годишнината от рождението на Димитъър Осинин, подредена до края на февруари в изложбената зала на Държавна агенция "Архиви", за която ДУМА писа, представя малка извадка от това наследство.
След много, много години един компетентен, талантлив и ентусиазиран специалист в лицето на Стефанка Кръстева се зае с упорство да разтвори тези архиви и да припомни на българската общественост за всеотдайната литературна, културна, гражданска дейност на Димитър Осинин. Да възкреси неговите морални и етични послания към бъдещите поколения. Семейството ни изказва на нея и на нейните помощници дълбока благодарност.