Съдбата на Юсуф-Йосиф

Три пъти съм сменял националното си самосъзнание. Не! Никой никога не ме е насилвал. Сменял съм си убежденията. Вследствие на пропагандата и някои мои проучвания...
В първи клас учителката ни каза, че не сме българчета, а македончета. Радио София в няколко емисии на "македонски език" всеки ден ни убеждаваше в същото... По география учехме колко македонци живеят в България, по история...
Веднъж убедиш ли се в нещо - смяташ за свой дълг да убеждаваш и други... Потурчванията са извършвани главно от еничари. И братовчедите ми в Гърция са станали по-гърци от старите гърци, та ме убеждават, че и аз съм просто заблуден чист грък...
Работеше някога с баща ми Юсуф. Около 1970 г. отиде на гости на роднини в Турция. Взел два месеца отпуск и казал на колегите си, че ако не се върне до два месеца, значи остава завинаги там. Минават два месеца, минават три и повече. Всички вече знаят, че Юсуф със семейството си се изселил в Турция. На шестия месец, една сутрин в завода се появява Юсуф и... срам не срам - разказва историята си. Разболял се в Турция и отишъл на лекар. След прегледа, като плащал таксата, споменал, че в България прегледите са безплатни. Едва се прибира вкъщи, пристигат две полицейски коли и му заявяват:
- Имаме нареждане да те изпроводим до българската граница. Прибирайте си дрешките и се качвайте в колата. Щом в България лекарите преглеждат без пари - отивайте си там! Тук пропаганда не щем! И така - в България всичко му се прощава и Юсуф продължава да работи в завода както преди.
В Турция българите от десетилетия са с турски имена. След Първата световна война там църква не се разрешава да се строи. Падне ли старата и... край! Да са я отремонтирали, преди да падне! Аналогично е положението с българите и турците в съседна, демократична Гърция. "Възродителният процес" в България бе провокиран в ответ на всичко това. Но... късно! Времената са вече други - има радио и телевизия, има ООН и широка международна гласност. Такива "възродителни процеси" е имало в Гърция и Турция в първата четвъртина на двайсти век и както виждаме - съвсем успешни.
Късно, не късно -  Юсуф става Йосиф. По стечение на обстоятелствата, за да стигна до моето лозе, минавах покрай неговото. Почна се така наречената "Голяма екскурзия". Масово, с  натоварени на камиони хладилници, перални и гардероби, българските турци започнаха да се изселват в Турция. (Когато се изселвали от Гърция за България, родителите ми поискали да сложат върху каруцата и някакво шкафче, но не им позволили - само дрехи и лични вещи можело да вземат със себе си.) На път за към лозето си, минавам един ден покрай Йосиф и го питам ще се изселва ли.
- О, не! Аз вече минах по тоя път. Да отиват тия, дето не са видели!
Повярвах му и някак си ми стана драго... Почувствах удоволствие от това, че и той предпочита да живее там, където живея аз - в България. Ама как можах да съм толкова наивен и да недооценя политическата обстановка! Споделих с друг турчин, също мой приятел, че не всички ще се изселват. Па заради настояването му да дам поне един единствен пример - взех, че издадох Йосиф. Какво е станало насетне не знам, но лозето му запустя. Тревяса. Няма кой да го кърши, да го пръска, да го копае... Йосиф заминал за Турция -  съвсем неочаквано, набързо, внезапно...
Минават няколко месеца. Есента, като отивах веднъж на към моето лозе, забелязвам някаква фигура в неговото. Човекът ми обърна гръб, за да не го видя кой е. Аз пък се спрях специално и започнах да наблюдавам тоя слабоват мъж. Йосиф бе стотина килограма и с очила. А този е някакъв измършавелец. Обръща се по някое време човечецът и виждам, че също носи очила.
- Аз съм, аз съм - казва ми непознатият и по гласа му разбирам, че това е самият Йосиф. - Аз  бях решил да не отивам повече там, ама ме накараха. Ти няма как да разбереш! Както някога ме екстрадираха оттам за България, така и тук... Някой ме издал, че нямам намерение да ходя, вечерта дойдоха от организацията и... Не ми се умираше още, та... заминахме. А там - никой не ни признава за турци. Гяури ни наричат и се подиграват с нас. Не издържахме и се върнахме. Тук искам да си умра, в родината си. Тук учените твърдят, че сме потурчени българи, там също ни смятат за такива - значи е истина. Аз съм си Йосиф - българин с мюсюлманска вяра и повече не ща да чуя по тоя въпрос!
Сам сложи точка по въпроса. Значи, макар и късно и България успя да реши националния въпрос, както някога го решиха съседите, мисля си. Който милееше за Турция - отиде там, който остана тук -  ще бъде вече по-българин от мене.
Но не би! Защото в Турция и Гърция този въпрос не зависеше от междупартийната конюнктура. А в България за кой ли път политиката се промени на 180 градуса. Дойде така наречената "демокрация" и... започна обратния процес. В православна България почнаха да се строят повече джамии, отколкото църкви. И с право отбелязаха англичаните в туристическия справочник на "Ловели планет", че виждайки никнещите като гъби след дъжд "джамии, разбираш, че България с единия си крак е в мюсюлманския свят". И още по-фрапиращата констатация, цитирам от същия справочник: "В България една малка турска партия разполага с властта в парламента и страната"! Издателството "Berlitz" пък, на предната корица на третото джобно издание на туристическия справочник за България, е поставило снимка на минаре, сякаш това е символът на нова България?!
А споменатата от самия него "организация" отново превърна Йосиф в Юсуф и...не след дълго човекът умря. Не разбрах причината за ранната му смърт. В близост до дома му бе издигната джамия с високо бяло минаре и винаги, когато минавам оттам, размишлявам върху съдбата му. Върху съдбата на Юсуф-Йосиф и съдбата на България!