Поука и предупреждение
С какво една майка ще запомни фашизма?
/ брой: 206
Юрий ГЕОРГИЕВ
Пред майките трябва винаги да се прекланяме. Особено пред юнашките. Ще ви разкажа за една от тях. Нека я наречем просто Майката. Тя живее в едно българско село - Коиловци, Плевенско. Жени се за осиновения син на бедния селянин Съботин Гърков, който обработва парче земя, и за да прехранва семейството си, се занимава с яйчарство и бозаджийство.
А нейният мъж Кольо от село Славяново симпатизира на социалдемократическото движение и през Първата световна война влиза в БРСДП (т.с.). След войната участва дейно в политическите борби и на 1 януари 1928 г. учредява Работническата партия в село Коиловци.
Майката вече му е родила трима сина - като три сокола. На това учредяване на РП най-големият, Божин, е на 18 години, средният - Никифор - на 13 години, а най-малкият Съботин - на 9 години.
Но то е като гнездото на майката-орлица, която ще пусне рожбите си да полетят.
Забележете кога става това.
Това се случва през 1928 г., когато в царство България властва от 5 години фашистка диктатура, когато са смазани Юнското и Септемврийското въстание, когато е вилнял белият терор. Когато вече хиляди земеделци, комунисти и други патриоти са избити...
Какво е казал Спиноза? Ако държавата действа по начин, който отблъсква човешката природа, по-малкото зло е тя да бъде разрушена. Майката едва ли е познавала древния философ. Но със сигурност е знаела за българския юнашки епос, щом е отгледала и възпитала, заедно с мъжа си, трима борци за правда и свобода.
За Майката тревогите започват още през 1931 г., когато Божин е осъден на 2 години затвор. А когато излиза оттам, става секретар на местната партийна организация. През 1938 г. е интерниран за 6 месеца в Кърджали и Несебър. След като се връща, отново продължава революционната си дейност. Събира помощи за политическите затворници, търси и намира пари за оръжие, участва в Соболевата акция...
През 1941 г. Божин е мобилизиран и продължава антифашистката си дейност сред войниците. Застрашен от арест, той минава в нелегалност.
Майката преживява всички тревоги около най-големия си син. Но не спира и останалите.
Вторият й син Никифор от 1938 г. става член на партията. В тези най-черни години на фашистката тирания поддържа връзка с партизаните, осигурява им храна, дава им убежище в дома си и изпълнява възложените му партийни задачи, като работи активно в масовите организации - Червения кръст, въздържателното дружество и др.
Майката трепери и за втория си син. Но не пречи и на третия да поеме пътя на батковците си. Съботин през 1938 г. става член на РМС и в периода на въоръжената съпротива е верен ятак на партизаните, участва в нелегални събрания, събира помощи за борбата...
Как ли Майката успява да събере в душата си толкова кураж, за да поощрява тримата юнаци и мъжа си в борбата на живот и смърт? Може би само вярата в един по-хубав свят я крепи...
Но ето че идва Черният ден - 30 януари 1944 г. Предния ден тя, Майката, заедно с бащата и двамата им по-малки синове Никифор и Съботин са арестувани и откарани в Никополския полицейски участък. Там започват побоища и изтезания. Казват, че са били подложени на нечовешки мъчения, за да издадат най-големия син Божин. Но не го издават.
Озверените от това палачи ги връщат в Коиловци, вкарват ги в двора на собствения им дом и без съд и присъда разстрелват мъжа й и двамата им сина пред очите на обезумялата от ужас Майка. Открит и закаран в общинския двор е разстрелян и Божин.
Мъжът й Кольо тогава е на 71 години, големият син Божин е на 33, средният, Никифор - на 28, а най-малкият Съботин - само на 23 години...
Такава е съдбата на тази българска мъченица. Това е запомнила от фашизма тази жена. Хайде, убедете я, че в България не го е имало!
Страданието й може да се сравни само с това на руснака, баща на осем загинали във войната срещу хитлерофашизма синове, чиято снимка чрез интернет обиколи целия свят - за поука и предупреждение...