На фокус
Помислете и за кучетата
Може ли Асеновград да обмени опит с Лондон, за да реши проблема със скитащите четириноги
/ брой: 177
Ако тръгнете рано сутрин по някоя лондонска улица, съвсем нормално е да срещнете скитаща лисица. Понякога дори можете да изминете десетки метри, вървейки редом с нея.
"Не закачайте градските лисици! Могат да ви ухапят!", гласят предупреждаващи надписи около някои лондонски паркове. Наистина, понякога се появяват информации за ухапани от лисици предимно деца, но по-често се публикуват снимки на играещи си с децата опитомени домашни такива. И винаги се употребява терминът "градска лисица".
Преди няколко години с гостуващ ми приятел англичанин тръгнахме на разходка из Асеновград и срещу нас по пешеходния мост се зададе някакво рижаво куче.
- Ха! И във вашия град ли има градски лисици, учудено ме попита той, мислейки, че това е единствено лондонска атракция.
Докато обмислях какво да му отговоря обаче, редом с нас тръгна куче, което по никакъв начин не можехме да оприличим на лисица. Англичанинът прехвърли няколко пъти погледа си между кучето и мен и доста трудно възприе обяснението ми, че това са скитащи бездомни "градски кучета". Защото, ако някой в Лондон си загуби кучето, за да си го прибере от приюта, ще трябва да плати солидна глоба от стотици паунда плюс начислени хотелски разноски. А може да го подложат и на специален психотест за удостоверяване кадърността му да държи вкъщи подобен питомник.
Направих тогава снимка на "охраняващите паметника на Хайтов" кучета в Асеновград и започнах да наблюдавам популацията им. Не е за вярване, ама впечатленията ми са, че лондонските лисици са по-хуманни и толерантни от асеновградските кучета, които могат да те нападнат дори без повод. И по-интелигентни, и по-забавни са лондонските животни...
Сега, като сравнявам снимките от различните години, забелязвам нарастване на популацията на бездомните асеновградски кучета. Превръща ли се Асеновград в град на скитащите бездомни кучета?
Миналата зима наведнъж наброих пред читалище "Родолюбие" 13 треперещи от студ такива животни. Събор ли имаха, стачкуваха ли - не разбрах.
Така е, като няма вече у нас виетнамци и корейци, за да си правят партита с "кучета на шиш". Някога корейският ми приятел Ким ме убеждаваше, че няма по-вкусно от кучешкото месо. И се стараехме да опазим домашното си куче да не попадне на трапезата им.
Гледам районния безплатен вестник в Лондон, дето ми го пускат всяка седмица в пощенската кутия, без да съм изявявал желание за това. Две страници изпълнили с обяви за подаряване, продаване или "осиновяване" на кучета и котки. Със снимките им, с имената им и с по-характерните им навици и умения.
Синът ми беше купил в Лондон едно коте, което пренесе в Асеновград. Имаше вграден микрочип на ухото и красив гердан с надписана емблемка с домашния адрес и телефон. Обичаше по цял ден да наблюдава махленските истории от парапета на терасата. Изчезна "англичанката", някой ни я открадна. Бяха ни откраднали и кученцето някога, но по сигнал го открихме в къщата на крадеца, точно когато го подготвял с още други три кученца за износ в Истанбул.
Ако се приберат, обезпаразитят и обявят чрез местните медии за "осиновяване" тези скитащи бездомни асеновградски кучета, дали няма набързо да си намерят свой дом? А как се постъпва в другите български градове?
Никак не ми се иска тази зима отново да наблюдавам протестите на зъзнещи кучета в центъра на родния ми град!
Кучета край паметника на Хайтов в Асеновград
Родна идилия...
Снимки АВТОРЪТ