Църквата почита на 31 януари св. безсребреници и чудотворци Кир и Йоан. Св. Серапион и Папий

Пренасяне мощите на свети безсребреници Кир и Йоан

Св. безсребреник и чудотворец Кир бил египтянин. Родил се през втората половина на III в. в Канопа и се прочул като знаменит лекар в славния гр. Александрия. Той бил дълбоко вярващ християнин и като лекувал с огромен успех различни болести, от никого не приемал никаква награда за своите трудове. Лекувал повече с чудотворна молитва, отколкото с тогавашната медицина. Благодарни за своето излекуване и удивени от истините на неговата евангелска вяра, мнозина от жителите на този център на елинистичната култура ставали възторжени изповедници на християнската вяра.
Когато пламнало по всички краища на Римската империя десетото гонение (при император Диоклетиан), александрийският лекар Кир избягал в Аравийската пустиня. Предали го на управителя, че е християнин и християнски мисионер, и било дадено нареждане да бъде задържан под стража. Но като можал да получи монашеско пострижение в Арабия и да избави мнозина от идолската пагуба, св. Кир получил и дара на чудотворството. Нямало болест, която той да не може да излекува с името Христово. Славата му достигнала Йерусалим, където бил пристигнал от Едеса младият воин Йоан. Вярващият в Иисуса Христа едески воин издирил великия Божи угодник и станал негов неразделен спътник и най-усърден подражател. По това време в неговия роден град Каноп

била затворена заради християнската си вяра една благородна жена Атанасия заедно с трите си дъщери

Теоксита на 15 години, Теодотия на 13 и Евдоксия на 11. Кир и Йоан скоро дошли в град Каноп. Техните вдъхновени и богомъдри слова укрепили твърдостта на Христовите изповеднички.
Градоначалникът обаче скоро разбрал за дошлите в Каноп двама чужденци, единият в монашеско, а другият във воинско облекло, които подтикнали трите християнски девици и майка им да не се подчиняват на императорската наредба и да не принасят жертва на идолите. Разяреният управител Сириан заповядал да доведат непознатите смелчаци, които дръзнали и в тъмницата да проповядват галилейската си вяра.
Не трепнали двамата изповедници пред заплахите на Сириановия разпит. Никакви увещания и обещания не поколебали убедената и непоколебима решителност на Кир и Йоан. Мъчителите неуморно сменявали все по-жестоки изтезания. Но жестокият градоначалник не постигнал целта си. Когато свалил оковите от Атанасия и от рожбите й и започнали да измъчват с продължителни изтезания и тях, Сириан се убедил, че тези нежни създания с нищо не се различават от героичните мъже. Засрамен и безпомощен, управителят наредил незабавно да обезглавят светата майка и нейните достойни за Бога и за нея дъщери. За да си отмъсти за това неочаквано поражение от подвига на християнките, той подложил на нови най-ужасни мъки светите безсребреници чудотворци Кир и Йоан и след това обезглавил и тях на същото място на 31 януари. За да ограничи езическия култ на египетската богиня Изида в Каноп - родното място на св. Кир, архиепископ Кирил Александрийски пренесъл светите мощи на Кир и Йоан в построената още от вуйчо му Теофил Александрийски църква в Каноп.