БСП е микросвят, отражение на прехода

Д-р Галин Дурев,
Нови времена

Преминаха седмите парламентарни избори, произведени в рамките на по-малко от четири години. Тази констатация, колкото и тъжна, толкова и тревожна, показва, че състоянието на българската политическа система е достигнало повратна точка, без обаче да влагаме особен положителен смисъл в това словосъчетание. По-скоро след 2021 г. сме свидетели на задълбочаваща се деградация и рухване на всички устойчиви темели на тази система, сред които през изминалите тридесет години бе и БСП. Подобно твърдение може да не се хареса на мнозина, но е неоспорим факт, че БСП бе неизменна част и способстваше за нормалното функциониране на демократичния цикъл и политическата система въобще.
Днес, в контекста на общия крах на политическото у нас, за БСП идват все по-тежки времена. Макар да ми е трудно да предпоставя едното пред другото, тоест дали този крах помете устойчивите системни партии или тяхното постепенно отмиране доведе до него, може с увереност да се твърди, че не са само това детерминантите на несъстоялата се българска политика. Има и значително по-дълбоки причини, но тук няма да се спираме на тях, защото целта е да се опитаме чрез историческия опит и случилото се в БСП през последната година да очертаем някои проблематични области, характерни за политическата система въобще. Защото БСП е един микросвят, който до голяма степен отразява разнообразието и динамиката на така наречения преход. Именно тази партия е оставила най-голям отпечатък върху съвременната българска политика.
На 15 юни тази година

БСП за пореден път се саморазправи с авторитаризма в себе си,

но практиката показва, че от това невинаги следва нещо по-добро. По традиция дворцовите преврати внасят сериозно объркване, разединение и противопоставяне, като това рядко води до положителни резултати от политическа гледна точка. Дилемата при тях е, че по новому е трудно, а по старому - невъзможно. Подобна беше и сегашната ситуация, при която на всички автономно мислещи членове на ръководството на БСП бе ясно, че така повече не може да продължава, но и неизвестното бъдеще извеждаше на преден план много въпросителни. Разбира се, тук няма да говорим за герои. Такива в този сюжет просто няма. Голяма част от новите стари са солидарни във всички безчинства на Корнелия Нинова начело на БСП и мотивацията им за нейното отстраняване бе правопропорционална на бързината, с която тя безцеремонно се разправяше поотделно с лицата от близкото си обкръжение.
Всъщност една от най-големите грешки на Нинова бе, че превърна по свой образ и подобие БСП от партия с дух, енергия и размах в изолирана, креслива и некомуникативна структура с нереалистични претенции. Ето защо първата задача на „новото“ ръководство естествено бе единствено възможната в съответствие с политическата логика: да внесе спокойствие и умереност вътре и да отвори БСП навън. Доколко първото бе изпълнено, все още е трудно да преценим, но поне всеки можеше да работи спокойно в преминалата предизборна кампания, без да се притеснява какво ще напише във Фейсбук, какво ще каже на поредното събитие и дали „лидерката“ няма да го погледне с лошо око. Изпълнението на второто пък роди Лявото обединение, събирайки на едно място повечето отломки от бурната политическа история на БСП през последните десетилетия.

Съвременният „Единен фронт“ отдавна е лелеяна мечта

за хиляди български социалисти. Дали те си го представят като механичен сбор на парчетата на някогашната партия, е отделен въпрос, но така или иначе това е нещо, което възбужда страстите на почти всяко събрание на членове и симпатизанти. Създаването на това обединение едва ли е заслуга на „новото“ ръководство, а по-скоро е осъзната необходимост от всички участници, подбудена от приближаващия край на класическата левица в България. Макар ежедневно да бълва змии и гущери по този формат от средствата за масова информация, Нинова също би го реализирала мигновено, ако не й пречеха сериозно някои характеропатични проявления.
Още не съм забравил десетките медийни съобщения от централата на БСП по времето на Нинова, които ни осведомяваха, че нови десетки формации са заявили подкрепата си за БСП на n-тите избори. Ето защо за Нинова не бе проблем широко да тръби желанието си да подпише споразумение за общо явяване на изборите през 2021 г. с Румен Петков, Георги Кадиев и Татяна Дончева. Какъв тогава е проблемът? Ясно е. Проблемът е, че не тя е в центъра на събитията, както е свикнала. Че тя не успя да проведе разумен диалог с другите структури. Че въпреки огромното си желание, тя не стана интегратор на нищо в своето политическо битие. Финалният щрих на проблема е, че тя осъзна, че БСП, Лявото обединение и левицата в България могат и без нея и, поне както изглежда, ще се справят не по-зле. Някой пак би попитал: ама защо ще правим коалиция с тези, които бяха част от БСП.

Ами с кого другиго, уважаеми?

Други леви субекти не се виждат на хоризонта, а, предвид резултатите, явно сами не можем.
Най-важният резултат от преминалите избори е, че бе сложен край на свободното падане. След дълга поредица от устойчив спад в резултата най-накрая трендът бе обърнат. Факт е, че обединението удържа на натиска и проведе кампанията почти без скандали между субектите в него. Трябва обаче да сме наясно, че то трудно ще бъде съхранено след изборите, ако не бъде поставено в нова стратегическа рамка на основа общи цели и приоритети. Ако това се случи, то на дневен ред идва въпросът как да бъде повишена неговата ефективност, защото сегашният опит трябва да бъде развит, като разчитаме не просто на механичния сбор на гласове, а търсим синергия от взаимодействието на тези субекти, която да влее енергия на левицата в България.
Ако внимателно проследим математическия сбор на новата голяма лява коалиция, ще видим, че тя не постигна очакваната сума от гласове на отделните субекти, участвали в изборите на 9 юни 2024 г. Това изначално бе ясно за мнозина, защото коалициите никога не са прост математически сбор. Дали ще има синергично взаимодействие или нулиращи се въздействия, зависи от нивото на политическа и в частност коалиционна култура, характеристиките на базовата подкрепа за отделните партии, междуличностните взаимоотношения в регионите и доколко избраните водачи и кандидати в листите са приемливи за обществото и отделните коалиционни партньори.
В изборите на 27 октомври в коалицията „БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА“ официално бяха регистрирани петнадесет субекта, като по-късно партия МИР оттегли своята подкрепа: БСП, АБВ, Българска социалдемокрация – Евролевица, Движение 21, Европейска сигурност и интеграция, Движение за социален хуманизъм, Екогласност, Политически клуб „Тракия“, Политическо движение „Социалдемократи“, „Изправи се, България!“, МИР, Комунистическа партия на България, „Българската пролет“, Съюз за отечеството и "Подем". По-късно към коалицията се присъединиха Земеделският съюз „Александър Стамболийски“, „Нова зора“ и редица граждански организации.
През юни 2024 г. единадесет от тези партии и коалиции са участвали в изборите в състава на различни коалиции: БСП, Екогласност и ПК „Тракия“ - в „БСП за България“, АБВ, Движение 21, ПД „Социалдемократи“ и ЗС „Александър Стамболийски“ - в „Левицата!“, Българска социалдемокрация – Евролевица - в Коалиция на розата, „Изправи се, България“ - в Солидарна България, „Българската пролет“ - в „Ние, гражданите“, Комунистическа партия на България - в „Неутрална България“. Общата сума на гласовете на тези лявоориентирани в своята същност коалиции в изборите на 9 юни 2024 г. е както следва:

Веднага прави впечатление, че сборът на гласовете на тези коалиции в изборите през юни е 207 541 гласа. Техните позиции в страната обаче са доста различни по отношение разпределението на гласовете. Най-висок процентен дял най-голямата коалиция – "БСП за България" има в Ямбол – 17.71%, МИР 17 Пловдивски – 10.87%, Велико Търново – 10.42%1, и Добрич – 10.25%. Най-добрият резултат за Солидарна България е в Сливен – 3.14%, и трите столични многомандатни района – 25. – 3.10%, 24. – 2.32%, и 23. – 2.30% (вероятно роля в това има силното представяне на Ваня Григорова на последните местни избори, тъй като 1/3 от гласовете на коалицията са в София.). „Левицата!“ се представя най-добре във Варна – 2.70%, Видин – 1.76%, и Перник – 1.47%. Тук също има ясно забележима концентрация – 1/4 от гласовете за коалицията са от Варна. „Ние, гражданите“ е представена добре в Стара Загора – 0.4%, Сливен – 0.34%, Ямбол – 0.32%, „Неутрална България“ - в Монтана – 0.20%, Пазарджик и Плевен – 0.17%, а Коалиция на розата - в Перник – 0.21%, и Русе – 0.18%.
Ясно се вижда, че относително най-силните райони на всяка коалиция покриват отлично районите на страната и рядко се припокриват. Това, естествено, създава

добри предпоставки за електорална синергия

но преди да стигнем до ефекта от формирането на обединена левица за изборите на 27 октомври, трябва предварително да въведем някои предпазни уговорки.

Първо, голяма част от партиите и коалициите, участващи в или подкрепящи „БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА“ участват на изборите през юни в изброените по-горе коалиции и с други партии, които през октомври или не участват в изборите, или участват самостоятелно, или в състава на други коалиции. От коалицията „Левицата!“ в изборите през октомври не участват Зелената партия и Национално движение за спасение на отечеството, а от Коалиция на розата не участват Обединен блок на труда – Български лейбъристи, и Родолюбие 2000. По отношение коалицията Солидарна България, останалите два субекта освен „Изправи се, България“ – Българската левица и Обединена социалдемокрация, през октомври се явяват в коалицията „Моя страна България“. Най-интересна е ситуацията в коалицията „Ние, гражданите“. През юни лидерът на партия „Българската пролет“ Велизар Енчев участва в листите на БСП за България, макар партията му да е част от коалицията „Ние, гражданите“. През октомври партията му е част от „БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА“, а от останалите партии на юнската коалиция – Българска работническо-селска партия и Нация не се явяват през октомври, а партия „КОЙ – компетентност, отговорност и истина“ се явява самостоятелно.
Второ, на октомврийските избори в коалицията „БСП-Обединена левица“ се включват партии, като Европейска сигурност и интеграция (ЕСИ), Движение за социален хуманизъм (ДСХ), „Нова зора“, Съюз за отечеството и "Подем", които не са участвали в предходните избори, а някои от тях и в последните няколко избора, поради което е трудно да дадем реалистична оценка на тяхната електорална тежест.

Дори и да се върнем по-назад в годините

е изключително трудно да се направи подобна оценка, защото и петте формации традиционно участват в широки коалиции през годините – ЕСИ, ДСХ и „Нова зора“ в коалициите около БСП, а другите две формации в разнообразни коалиции с по няколко партии.
Трето, споменатите по-горе методологични затруднения налагат известни корекции на гласовете на отбелязаните по-горе коалиции, участващи в изборите през юни, като те бъдат редуцирани с гласовете на партиите, неучастващи през октомври или участващите в други коалиции. От общия сбор гласове на коалициите през юни следва първо да извадим получените през октомври гласове от коалиция „Моя страна България“ – 2781 гласа, и партия „КОЙ – компетентност, отговорност и истина“ – 2022 гласа, след което останалите гласове на всяка коалиция да разделим на участващите в нея субекти, колкото и условен да е един такъв метод за получаване на тежестта на всеки субект (приемаме, че те са сравнително равностойни в коалициите „Ние, гражданите“, Коалиция на розата и Неутрална България, но не така стоят нещата в коалиция „Левицата!“, където ще бъде приложен друг коефициент на редуциране).
След извършената корекция и изваждане на прогнозните гласове на партиите, които не са част от „БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА“ през октомври, излиза, че за целите на прогнозирането на очакваните гласове в изборите през октомври получените 207 541 гласа от всички упоменати коалиции от изборите през юни следва да бъдат редуцирани с 13 588 гласа. Или погледнато като прост математически сбор, абстрахирайки се от ефектите на политическото взаимодействие на отделни субекти, би следвало да очакваме коалиция „БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА“ да получи на преминалите през октомври избори почти 194 000 гласа. Реалният резултат обаче беше с около 9500 гласа по-малко, като разрезът по многомандатни райони може да ни даде отговор на част от възникналите въпроси.

(продължава в следващия брой)