Пътуване в търсене на истината

Може ли да се намери истината? Може ли тя да бъде доведена и представена като доказателство за любов, за смелост и вярност? Сюжетът на пиесата на известния френски драматург, сценарист и писател Жан-Клод Кариер "Младият принц и истината" очертава една класическа ситуация на вълшебната приказка, в която героят трябва да преодолее много препятствия, да извърви много път в буквалния и в духовния смисъл, за да докаже и спечели любовта си. За да се ожени за момичето, което обича, Младия принц е изправен пред трудна задача: да намери и да доведе Истината. На пръв поглед всеки познава истината, но дали я е срещал наистина? Къде се крие тя?... Дали Истината е съкровище, до което трудно се достига, или е само една илюзия или дали е само една-единствена?!
Пиесата на Жан-Клод Кариер всъщност е вечна философска притча за едно своеобразно пътуване във времето, а двамата главни герои - Разказвачът и Младия принц, напомнят други велики пътешественици като например Дон Кихот и Санчо Панса, Дон Жуан и Сганарел. Но в тази приказка, разказана наобратно, разказвачът не е слуга, а принцът е по-скоро фигура, създадена от неговия разказ. По пътя си в търсене на Истината те срещат още петнадесет герои, очертани ярко и категорично само с няколко линии и поставени в драматични или комедийни ситуации: бащата, който не иска да даде дъщеря си на принца, чудовището-крокодил, жената с белите като на лебед ръце,  слепец, съдия и ищец, зловонната истина и още много други хора, животни и птици, които не познават истината или не искат да я срещат. Но какво се случва в края на пътуването, когато се оказва, че това толкова дълго търсено съкровище е само илюзия и в края на краищата Истината лъже? Може би всичко трябва да започне отначало, героите трябва да се отправят на ново пътуване в търсене на самите себе си или на своята истина... 
Макар и да поставя "Младият принц и истината" на сцената на кукления театър, режисьорът Петър Кауков напълно се е отказал от куклите. Актьорите Камен Асенов, Мая Бежанска, Румен Гаванозов и Станимир Гъмов изиграват героите в пиесата, без да се "крият" зад параван или зад кукла и демонстрират способността си за мигновено преобразуване и превключване от един образ в друг, за автентично съществуване от една ситуация в друга. И така на практика доказват убеждението на Жан-Клод Кариер, че "театърът е изкуство на улицата, на широкия път. Той е изкуство на откритото пространство, на ветровете и на бурите..." Сценографията и костюмите, впечатляващи с изискаността и функционалността си, са на Юлиян Табаков, а авторската музика и звуковата среда на спектакъла са дело на Явор Димитров.