Край на пиците и бургерите

Българските кебапчета и баници са на път да им отнемат монопола.
Гледам - посред обширния паркинг на магазин за строителни материали в Лондон, измежду колите се вее български трикольор. Караванка с  фурна и скара и надпис: "Българска храна". Кебапчета, кюфтета, банички...
Спомням си завръщането от почивка в България на едно приятелско английско семейство преди време. Попитах:
- Е, какво най-много ви хареса в България?
- Ке-бап-че! - каза, без да се замисля, Иън.
- Баа-ница - добави след него жена му.
От всичко, което видели и почувствали, най-вече ги впечатлили вкусотиите на българската кухня и гостоприемството на българите.
А Светлана, няколко дни след завръщането си от България, ме изненада със своя въпрос. Те са ми стари познати и са из средата на руските новобогаташи. Аз поддържам електроуредите в дома им, подрязвам лозницата и розите им, консултирам ги по разни въпроси и ме смятат за специалист по всичко.
- Никола, знаеш ли как се прави баница?
От няколко дни се опитвали да си направят баница, горките, но все не ставала и не ставала като онези, дето яли в България. Купили от най-скъпото сирене, слагали само "органик" яйца, снасяни от така наречените "щастливи кокошки", но...
Светлана, Светлана! В баниците обикновено се оползотворяват най-лошото сирене и поостарелите яйца... Не е там причината.
Купих кори за баница, сирене и кисело мляко от българските магазини в Лондон и отидох у тях. Като размесвах яйцата и сиренето в купичка с кисело мляко, Светлана се развика:
- Какво правиш ти?!? То всичко ще изтече. Не стига, че самото сирене се разтопява, ами слагаш и йогурт!
- Мълчи, мамо! Защо го извика, щом знаеш повече? Гледай и си трай! - намеси се дъщеря й.
Наслагах сместа между корите, понамазах тук-там с краве масло и олио, па я пъхнах във фурната. След половин час и двете ахкаха и се възхищаваха на вкусната българска баница. Та след туй разпространили рецептата сред цялата общност на роднини и приятели и повече не вкусват пица, нито пък си правят руски творог.
Учудването ми бе голямо, когато влязох в един голям турски супермаркет в североизточната част на Лондон. Ами то - хладилната витрина бе запълнена с кори за баници, охладени или замразени готови баници, охладени или замразени кебапчета и други продукти, произведени в България или от български фирми в Лондон. Лютеницата, кьопоолуто, печената капия, сиренето и кашкавалът, киселите краставички и още един куп други стоки по рафтовете - също. Продавачът ми обясни, че собственикът бил от изселилите се някога български турци, снабдявал стоките си главно от България и назначавал само двуезичен персонал - които говорят и турски, и български.
Отварям третото издание на доста тлъстичкия английски пътеводител за България на издателство "Лонели планет" и що да видя! Още на корицата, от вътрешната й страна, където са публикувани валутните курсове и най-важните телефонни номера, са написани и цените на няколко важни стоки в България. И там, редом с бензина и водата, се мъдри и думата "баница" с изписана цена един лев!
Наскоро в един от българските ресторанти в Лондон забелязах, че купуващите кебапчета за вкъщи не бяха българи, а истински англичани.
-  Ммм... - най-вкусното нещо на света! - възкликна единият от тях.
Помня, че първите опити да се правят кебапчета в Лондон бяха несполучливи. Свинското в Англия смърди, а и нямаше никъде сланина. С очите си видях, как на месната борса в Спитафийлдс орязваха сланината заедно с кожата от увесените свински туловища, навиваха я на руло, за да заема по-малко място и... право в чувалите за боклук. Един сънародник ми се похвали, че взел един такъв чувал, па като я насолил и наложил с черен пипер, кимион и праз, станала сланинка за чудо и приказ.
Украинците обаче разбрали и започнали редовно да правят това, та не съм сигурен дали покрай борсата все още се изхвърля сланина на боклука.
Нашенци отвориха и цех за кебапчета в Лондон, разкриха и фабрика за български баници и торти, а българските ресторанти и заведения почнаха да никнат като гъби след дъжд. Иии... разбира се, там централно място заема скарата - кебапчетата и мешаната скара се приемат като типични български национални ястия.
Покрай караваната с българския флаг винаги има клиенти. Повечето не са българи и дори изобщо не са били в България. Но иска ми се да спомена две групи от тях, а именно: групата румънци, които се въртят по цял ден около огромния магазин за строителни материали и подтичват насам-натам с надеждата някой да ги наеме за товаро-разтоварна дейност; и групата албанци, които с кофи, маркучи, гъби и парцали за триене предлагат услугите си ръчно да измият някоя и друга по-замърсена кола.
Да, и ръчното измиване на коли е бизнес, както и товаро-разтоварната дейност. Но в сравнение с това - да изместиш пиците и бургерите от съседния "Макдоналдс" с български баници и кебапчета?! Това е не само бизнес, а и гордост!


Баницата заема почетно място сред основните продукти още на обложката на английските туристически указатели

Макар в съседство да има просторен "Макдоналдс", българският павилион с кюфтета и кебапчета редовно си има клиенти
снимки Авторът