Датата
/ брой: 2
1643 - РАЖДА СЕ ИСАК НЮТОН, АНГЛИЙСКИ ФИЗИК (УМИРА 1727 Г.). Математик, астроном, алхимик, философ и политик. Приносът му в развитието на математиката и различни области на физиката изиграва важна роля в научната революция. Открива Закона за всемирното привличане и поставя основите на класическата механика. Формулира принципа за запазване на импулса и пръв показва, че движението на небесните тела и на предметите на Земята се подчинява на общи закони. Работейки над проблемите на физиката, Нютон поставя началото на математическия анализ, който е в основата на развитието на науката до наши дни.
1809 - РАЖДА СЕ ЛУИ БРАЙЛ, ФРЕНСКИ ПРЕПОДАВАТЕЛ (УМИРА 1852 Г.). Ослепява 3-годишен след злополука в работилницата на баща си. Още като ученик създава система за изписване на текст и музика, предназначена за незрящи. За означаване на звуковете вместо букви използва различни комбинации от шест точки, чийто релеф се възприема чрез сетивността на пръстите на двете ръце. Преподава в интернат за слепи деца в Париж. На името на Брайл е наречена създадената от него азбука за слепи, известна още като Брайлово писмо или брайл.
1878 - СОФИЯ Е ОСВОБОДЕНА ОТ ТУРСКО РОБСТВО. Първите руски части влизат в града около 14 ч. В катедралния храм "Св. Неделя" е отслужен тържествен молебен в присъствието на ген. Гурко. Планът за настъпление към София е одобрен на 7 ноември 1877 г. Западният отряд има задачата да овладее Никопол и да развие по-нататъшно настъпление в западна посока. Неговата численост е 35 000 души. На 27 декември 1877 г. Сюлейман паша установява главната си квартира в София. На 3 януари 1878 г. Осман Нури паша започва да се изтегля от града. Опитът да се запали София е осуетен с помощта на чуждестранните консули. (На снимката - "Посрещането на генерал Гурко в София", 1953 г., художник Димитър Гюдженов.)
1881 - УМИРА НЕОФИТ РИЛСКИ, ПРОСВЕТЕН ДЕЕЦ (Р. 1793 Г.). Една от водещите фигури в българското просветно движение през първата половина на ХIХ в., той е определян от известния българист Константин Иречек като "патриарх на българските учители и книжовници". От 1852 г. до края на живота си се посвещава на книжовна дейност в Рилската обител. Автор на "Аритметика", "Христоматия славянского язика", "Словар на българския език, изтълкуван от църковнославянски и гръцки език" и др.
1979 - УМИРА КАЛИНА МАЛИНА, ПИСАТЕЛКА (Р. 1898 Г.). Рожденото й име е Райна Иванова Радева-Митова. Автор на около 50 книги за деца, на първия български детски роман "Златно сърце" (1929), както и на още два романа. На нейно име е създадена награда. Превеждала е художествена литература от френски и руски език. Сътрудничила е на сп. "Звънче", "Росица", "Светулка", "Септемврийче" и др.