В САЩ смятат Олимпиадата за голям минус

Ясен Неделчев е известно име в българския бейзбол. Той е сред основателите на клуб Бизоните в Благоевград, дългогодишен треньор и президент на федерацията по бейзбол. Роден е на 31 юли 1966 г. в Благоевград, завършил е местната математическа гимназия, а след това във ВМЕИ (сега Технически университет) се дипломира като инженер, специалист по електроника. Имал е възможността още като дете да живее с родителите си в Куба за няколко години. Там се запознава отблизо с играта бейзбол. След години този спорт се превръща в негово професионално развитие.


"Чуждестранни студенти в Техническия университет положиха основите на този спорт у нас"

"В България сме на принципа човек-отбор, но нещата замират"

- Г-н Неделчев, как бейзболът стана част от вашия живот?
- Между 1980 и 1985 г. живях в Куба заедно със своите родители. Така се запознах отблизо с тази игра. Не зная дали ви е известно, но бейзболът не е открит в Америка, както се смята. Той се заражда в Куба и страните от Южна Америка. Има мнения, че е древна индийска, индианска или английска игра. По-важното е, че в момента е един от най-популярните спортове в тази част на света. Естествено, и в САЩ. Навремето в Техническия университет видях колеги студенти, които практикуват този спорт. През онези години редица чуждестранни студенти от бившия соцлагер идваха да се образоват в нашата страна. Та такива колеги - чужденци и българи, тренираха този спорт в института. След промените от 1989 г. останах в Благоевград, докато се ориентирам какво да правя. Честно казано, имах желание да се развивам като дипломат. Имах намерение да следвам в Москва, в местната дипломатическа школа. Но редица събития попречиха да осъществя тези си намерения.
През 1991 г. в Благоевград бе открит Американският университет (АУБ). Ръководството ме покани да сформирам отбор по бейзбол. Така се започна. В момента съм спортен директор на университета.
- Може да се каже, че бейзболът се заражда във ВМЕИ. А как продължи да се развива?
- Малко след нас колегите от Софийския университет "Св. Климент Охридски" също сформираха отбор. В Благоевград шепа ентусиасти, гледайки една американска комедия, също се запалват по бейзбола и организират първия клуб в града. Така бе в началото - много ентусиазъм и нула знания и умения за правилата на играта, за останалите компоненти. Да не говорим за екипировка. Но всичко бе много готино.
- Можете ли да споменете имена на ваши съотборници от онова време?
- Христо Дундалов, който също като мен е живял известно време в Куба. Андрей Киров в момента е преподавател в Американския университет в България. Всички колеги и съотборници си намериха пътя в живота.
- Какви бяха материално-техническите условия в началото и какви са сега?
- В началото карахме на гол ентусиазъм. Със съдействието на Елиана Масева (първата кметица на Благоевград след 1989 г.) и на тогавашния административен директор Бил Портър се заехме да изграждаме игрище на една гола поляна. В момента на тази поляна има приличен терен за бейзбол. За съжаление няма подходяща инфраструктура, за да е завършено съоръжението. Надявам се, че това лека-полека ще се промени. Спомням си, че всяка кооперация в града, която се копаеше, беше източник на материали. Изкопните им отпадъци бяха използвани за изграждане на игрището.
- Как създадохте Бизоните? Той част от Американския университет ли е или е отделен клуб?
- Не, Бизоните са отделен клуб, извън АУБ. Него го основах с гимназистите, които бяха гледали онази американска комедия, за която споменах в началото на разговора ни. Събирайки се да тренираме и говорейки си по една или друга тема, решихме отборът да се казва Бизоните.
- Какво постигнахте и какво не успяхте за тези малко над 20 години с този отбор?
- Само да довърша темата за имената на отборите - първият отбор на АУБ се казваше Акулите. А какво постигнахме? Шампионски титли, международни участия. За 21 години съществуване имаме 18 шампионски титли и 2 загубени финала. Горд съм, че още на втората година Бизоните станаха шампиони на страната. През 2004 г. Дяволите от Дупница станаха шампиони. След това 7 поредни шампионски титли останаха в Благоевград. Миналата година отново дупничани станаха първенци по бейзбол. Ако мога да обобщя, Дупница и Благоевград са бейзболните центрове на България. Преди години и в Стара Загора имаше силен отбор, но за съжаление вече ги няма. През 90-те години имахме много такива центрове, дори и 2 лиги - "А" и "Б". Но бейзболът в България е на принципа човек-отбор. Има ли ентусиасти да се занимават с този спорт, значи ще има и отбор. Няма ли такъв човек, бейзболът не се развива. Всеки търси начин да работи и да се препитава. Ако такъв човек изостави бейзбола, няма кой след това да се занимава с този спорт. Така един по един центровете по бейзбол замряха.
Първото ни участие на европейско първенство бе през 1994 г., след това се пуснахме на шампионата през 1998 г. С Бизоните участвам на международни турнири от 2001 г. През последните години юношите на Бизоните също имат успехи. Въобще не мога да се оплача от успехи в международен план. А в страната - средна хубост, ако мога така да се изразя.
- Правилно ли съм ви разбрал, че в Благоевград има или е имало два отбора по бейзбол?
- Да, имаше. До средата на 90-те години Акулите и Бизоните бяха представители на Благоевград. След това започнаха студентите да отиват по студентски бригади, учебната програма на АУБ се разминава с останалите университети в страната и така малко по малко университетският отбор престана да съществува.
- Как финансирате Бизоните и въобще българския бейзбол?
- В началото бяха приятели с финансови възможности. По-късно федерацията получаваше финансиране по линия на олимпизма. Нали знаете - бейзболът дълги години беше олимпийски спорт. Сега получаваме държавно финансиране, но не е такова, каквото беше преди години.
- Защо бейзболът не успя да запази своя статут на олимпийски спорт? Преди дни на сесията на МОК в Буенос Айрес борбата се защити, но бейзболът и софтболът не успяха да се преборят. Защо според вас?
- Първо да изразя своето уважение към борбата. Тя е сред спортовете, които могат да се считат за основоположници на Игрите. Радвам се, че на сесията на МОК ръководителите на борбата успяха да защитят статута й на олимпийски спорт. Борба е имало, има и ще има. За бейзбола - по мое мнение Съединените американски щати, техните спортни ръководители не са заинтересувани достатъчно дали бейзболът ще е олимпийски спорт или не. В Щатите бизнесът е навлязъл във всички нива на спорта. Не казвам, че е лошо, напротив. Спорт се прави с пари. Просто американският бизнес смята Олимпийските игри за голям минус. Япония и Латинска Америка също са големи почитатели на бейзбола като спорт. Като цяло е доста сложно. Със съжаление го казвам, че в Международния олимпийски комитет връх взимат различни интереси. Загърбен е принципът на основоположника на съвременния олимпизъм Пиер дьо Кубертен - важно е участието, не толкова постижението. Бейзболът не бил достатъчно атрактивен спорт и затова хайде ще го махнем от програмата на Игрите. Никой не може да ме убеди, че ръгбито е по-популярен спорт от бейзбола, да речем. Има и друго - според мен самите спортисти вече губят интерес да участват в олимпийски игри. Да вземем например тениса на корт. За един тенисист по-важното е да спечели "Уимбълдън", отколкото олимпийска титла. За европейския футбол какво да говорим? Той от години е на заден план за самите футболисти. Всеизвестен факт е, че за олимпийския турнир по футбол се взимат играчи до 23-годишна възраст. Ако Дейвид Бекъм бе участвал на последните Игри в Лондон, как мислите - дали зрителската посещаемост щеше да бъде по-голяма?
- Каква е разликата между ръгбито и американския футбол? Мнозина не успяват да я намерят.
- Ще използвам един шеговит отговор. Ръгбистите казват, че американският футбол е спорт за момичета. Те визират пълната екипировка на футболистите по американски футбол, с която се предпазват. В ръгбито това го няма. Има разлики, дали са повече от 50% или по-малко, не се наемам да коментирам. В начина на ритане на топката например - в единия спорт може да се рита назад, в другия не.
- Как е застъпен спортът в АУБ?
- Не мога да отговоря еднозначно. Преди около година приключи строежът на още една зала към университета. Ще се строят още зали, съответно и спортни съоръжения. От друга страна, АУБ няма изградени отбори по колективни спортове, най-вече поради различната учебна програма. Студентите от АУБ започват по-рано учебната година, съответно я приключват по-рано. Аз се стремя да намеря специалисти, които да тренират наши студенти. Имаме боксьори, състезатели по бейзбол и др., съответно и специалисти по тези спортове.